Latest topics
» Запази лик.
Вто Яну 05, 2016 12:16 am by Blue.

» ACTIVITY CHECK!
Съб Юли 25, 2015 2:06 pm by Alison

» Become a friend.
Нед Дек 07, 2014 5:58 pm by laurel.

» NEWS
Сря Авг 06, 2014 6:37 am by Alexis Fierce

» Отсъствия.
Чет Юли 31, 2014 7:12 am by amelia,

» Относно салемските вещици!
Сря Юли 30, 2014 5:12 pm by Alexis Fierce

» [just tell me i'm beautiful]
Пон Юли 28, 2014 6:30 pm by mortimer murray

» There's poison on her lips;
Пон Юли 28, 2014 12:45 pm by Jax Wotton;

» let's go down; [spam!]
Нед Юли 27, 2014 7:14 pm by ;malia

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Вто Юли 04, 2017 9:47 pm

Общежитието на Кристофър.

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Сря Мар 19, 2014 8:53 pm

First topic message reminder :


_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down


Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Съб Апр 12, 2014 7:24 pm

Този път усмивката ѝ бе породена от мислите му. Отново го правеше… Тези прояви я плашеха и изнервяха и това си проличаваше за секунди. Усмивката ѝ отново изчезна, заменена от паника. Въпросът му дойде точно навреме, макар и да предшестваше мислите му. Едва сега Ева го осъзна. Отговорът ѝ бе несигурно кимване. Вечерта като че ли се чувстваше по-гладна от сега и предположи, че бе заради умората.
- Нямаше нужда… - започна и се огледа из стаята, за да открие непокътната кутия с пица. Наистина нямаше нужда да хаби печалбата си от продадената дрога за храна, когато имаха някаква в наличност. Тя не бе претенциозна. Храната нямаше абсолютно никакво значение, защото рядко заемаше мястото, което би трябвало, в живота ѝ. Не помнеше някога да бе имала разнообразно хранене или дори нормално такова. Тя винаги пропускаше някое от основните хранения и вероятно понякога си проличаваше, но не и сега. Сега Ева не изглеждаше толкова слаба и крехка.
- Знаеш ли.. Снощи преди да заспя си помислих за всичко това. – заговори, докато се изправяше. Нямаше предвид онези две думи, за които не бе сигурна дали е изрекла на глас или си бе помислила, затова и не смееше да попита. Не бе особено сигурна в тях или пък бе, но не го осъзнаваше и затова ги бе изрекла малко преди да се унесе. Тогава обикновено не се замисляше много за думите си и често бе изричала истинското си мнение за мъжете, които я пожелаваха само за себе си за една нощ. – Ние не знаем нищо един за друг и не ме разбирай погрешно.. Харесва ми, защото ако нещата не се получат, няма да ни заболи толкова от раздялата.
Глупости… Поне нея щеше да я заболи, но вината бе изцяло нейна. Тя си позволи да освободи емоциите си отново и ако отново бъдеше наранена, то знаеше, че вината отново ще бъде само и единствено нейната, защото бе позволила да допусне грешката да чувства нещо за втори път.
- Но бих искала да те опозная поне малко.. – довърши и с това тотално разбираше идеята, че нямаше чак толкова голямо значение дали нещата между тях ще се получат или не. Това „ако“ не ѝ харесваше и тя в действително искаше те да се получат.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Съб Апр 12, 2014 7:37 pm

Спокойствието,което изпитваше преди броени минути рязко се наруши благодарение на въпросите на русокосата.Не,тази игра не му харесваше,както и правилата,които тя си оформяше сама.Не биваше да навлиза толкова навътре в нещата,за толкова малко време.Имаше ли въобще начин да предотврати този разговор или поне да го остави за по-късно?Точно сега след тази нощ,не му се разказваха драматични истории от миналото,които се мъчеше да забрави,макар и често в главата си да кътнеше името "Наталия".
Погледна я като погледна му стана студено.Не искаше да я плаши,но трябваше да разбере,че бързата работа с опознаването не бе най-добрата стратегия за пред него,ако искаше да остане в компанията му.
- Е ... - измънка под носа си Кристофър и след това я потупа по бедрата в знак,че искаше да я изправи.Изчака русокосата,която го направи по незнайна причина,поне явно му даваше малкото пространство,от което се нуждаеше за такива въпроси. - Няма нищо съществено за казване. - отбеляза след това като тръгна към кафе машината,за да сипе кафе и на двамата.Сутринта започна изключително неловко.До вечерна сигурно щеше да му мине и да й сподели поне малка част от това,което трябваше да знае,и постепенно да продължи,но сега .. Не!
Сипа кафето в две от чашите и ги остави на масата.Седна на стола срещу нейния и я погледна в очите.Присви ги леко,за да се помъчи да влезе в главата й,но за жалост такива способности нямаше,когато се нуждаеше от тях,не че и някога е имал!
- Палачинки или предпочиташ зърнена закуска? - добави,за да отбие разговора им към темата,по която беше поел.Щяха да са заедно,поне така той и мислеше,от където следваше,че имаха предостатъчно време.
Продължаваше да се взира в нея,хванал чашата от и надигайки я към устата си,но не изпускай поглед от момичето.Единственото,което не харесваше в противоположния пол е въпроси,които съдържаха в себе си отговор;въпроси,които не се нуждаеха от отговор и такива,на които знаеха отговора.Три просто неща,които често изпъкваха сред тях.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Съб Апр 12, 2014 8:06 pm

- Извинявай… - промълви, усещайки че не бе задала правилните въпроси. Правеше го за пореден път, извиняваше се, защото не бе в състояние поне веднъж да не го провокира с думите си. Защо общуването с него трябваше да е толкова трудно? Чувстваше се неловко просто да мълчи, а когато казваше нещо, винаги подбираше грешните думи. Вече не си спомняше как точно се водеше един съвсем обикновен разговор и сигурно заради това бе толкова жалка в настоящите си опити. В момента съжаляваше, че си позволи този лукс. При секса всичко бе лесно. Никой не знаеше името ѝ, както и тя не знаеше техните. Всички те идваха със своите изисквания към нея и тя ги спазваше, а след това ѝ плащаха. Думите в такива моменти бяха оскъдни на брой и никога не изглеждаха дразнещи или погрешни, защото не се налагаше да изпълват неловката тишина. Имаше друго, което се грижеше за това. С Кристофър бе сложно. Дори не успяваше да му въздейства по онзи начин, по който да я пожелае в този примитивен начин, който да им спести поне за кратко проблемът с правилното общуване.
- Няма значение.. – отново отговори тихо и в момента наистина не мислеше за храната. Не се интересуваше дали ще има палачинки или зърнена закуска и двете изглеждаха равностойни през нейния поглед. Не виждаше абсолютно никаква разлика между двете, докато отпиваше от кафето си. Отбягваше погледа му, докато просто не пожела да го срещне. Може би имаше нещо, което да каже, и то нямаше да прозвучи глупаво или не на място. Не можеше да бъде сигурна, както не можеше да бъде сигурна и дали да очаква нова доза безразличие и прикрито раздразнение или съчувствие. Не търсеше второто, а съдейки по приетата доза бе твърде вероятно да очаква първото.
- Мислиш, че не помня абсолютни нищо, нали? Наистина нямам спомен как се оказах в предградието на Ню Орлиънс, когато ме блъсна онази кола. След катастрофата изгубих почти всички спомени. Лекарите твърдяха, че е нормално и постепенно всеки един от спомен щял да се върне. Не се случи, докато не започнах да забелязвам прилики с настоящето си. Предполагам просто не съм искала да си спомням. – трябваше да запълни тишината с нещо, затова говореше за себе си. Едва ли бе грешка.. – Помня, че обичах някого като теб. Зависим, само че той зависеше изцяло от милостта на дилъра си. Когато нямаше повече пари, започна да използва мен. Предполагам затова нямах проблеми да спя с другите…
Съжали, че го сподели. Звучеше повече като изповед пред анонимна група отколкото пред човек, с когото искаше да бъде.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Съб Апр 12, 2014 8:24 pm

Стоеше и я гледаше.Не можеше да издържи дори и под минималното напрежение,което имаше помежду им,затова се изправи и извади млякото от хладиълника.Отвори най-горния шкаф и пое кутията със зърнената закуска.Сякаш времето бе спряло .. нарочно и ги измъчваше с тази тишина,която цареше помежду им.Понякога тишината успокояваше,но този път не беше от тях.Сега тя дразнеше .. не слуха а съзнанието им.
Докато разпределяше в купите закуската им Ева започна да говори.Не го очакваше .. мислеше,че всичко ще продължи както обикновени.Слагаш край на единя разговор и започваш нов,с поредната дози фалшиви усмивка,за да прикриеш неудобството,което цареше още от предходния въпрос.Все още стоеше с гръб към нея и слушаше всичко,което казваше.Думите й го накараха да се замисли над всичко това.Спомените да нахлуват в съзнанието му един след друг.Неговото минало и неговото настояще.Познаваше такъв тип момчета,които даваха приятелките си като стока,за да получат нужното .. бе свидетел,а и понякога се бе възползвал и от тези услуги.Сега може би щеше да твърди,че е грешно като ръсеше морал,но тогава .. в онова надрусано състояние му харесваше,обожаваше!
- Съжалявам за това,което си преживяла ..  - допълни след като я изслуша и се обърна към нея.Не можеше да направи нищо по въпроса.Не можеше да върне миналото й и да го предотврати макари  да му се искаше.Остави закуската им на барплота и седна на стола отново..щеше да спазва дистанция,за да не наруши личното й пространство.Знаеше,че всеки се нуждае от такова в такива моменти,но въпросите,които сега напираха в главата му надделяваха и езика му се поддаваше на ситуацията.Не издържа. - Тогава защо се съгласи да си с мен? - попита я като говореше спокойно,без да целеше да я обвинява и каквото и да било. - Защо избра да бъдеш с човек,който се занимава с това,заради което са се подигравали с теб? - довърши изречението си и продължи да я гледа с онзи поглед,който показваше,че е време наистина да се говори честно и открито,явно и той след това щеше да й дължи една услуга,а именно да й разкаже за най-големия си грях и позор - Наталия.Жената-демон!Но не знаеше как да подходи,не знаеше как би трябвало да започне да се говори за такава жена.Не искаше да си спомня,както повече не искаха да си спомнят първия им път от нещо,което е променило живота им.Както малките деца когато се опарят,това им оставя белег докато започнат да мислят като възрастни,че не е редно да се пипат горещи неща.Е и Кристофър се опари жестоко,макари да не бе малко дете.
- Няма да те видя,за това което си била и това,което си правила преди .. - допълни след съвсем кратко мълчание,за да я увери,че може да му се довери.Той не обичаше да общува с други по лични проблеми,че да я злепостави .. в повечето случай се случваше обратното,те го приемаха като частен психолог.Бе свикнал,но тук наистина се пробуди онова любопитство.Тя започваше да се огъна и са се разгръща пред него.Това го караше да се чувства добре,за първи път от доста време.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Съб Апр 12, 2014 8:51 pm

Защо? Нима имаше друг вариант? Сигурно имаше. Ева никога не бе мислила за това, но тя и никога не бе мислила, че някога ще зареже този начин на живот, който познаваше и щеше да се впусне надълбоко и без страх в един напълно нов за нея. Най-интересното бе, че не се съмняваше в думите му, когато имаше прави да има едно на ум за всяка една от тях.
За няколко секунди опита да помисли какви други опции би имала… Не, тя никога не би имала по-различна съдба. Предполагаше, че животът ѝ бе започнал на дъното и съвсем естествено бе да продължи да се развива на това ниво. Тя никога не би имала нормална връзка, която да не поражда риск и несигурност. Тя би полудяла в такава среда, а понякога се чувстваше достатъчно луда и сега. Никога нямаше да бъде на мястото си в спокойно семейство с едно или две деца, което очакваше старините си. Това не бе животът, който би избрала, дори да имаше шанс за такъв.
- Не знам. – отговори съвсем кратко и отпи поредната глътка кафе. Намираше успокоение в него. То я поддържаше силна, за да завърши разказа, както и сега, за да отговори на въпросите му, но липсата му доведе до очаквана уязвимост. – Предполагам съм видяла нещо у теб. Нещо, което ме накара да се почувствам отново жива и да пожелая да изпитвам разнообразни емоции.
Нямаше точен отговор. Най-лесно бе да обясни всичко като романтиците, но знаеше, че нещата много по-сложни от въздействието на любовта. Бе твърде рано дори да мисли за нещо толкова силно. За момента тя просто искаше да бъде с него и в момента разстоянието между тях я убиваше. Не разбираше защо я отбягваше и вярваше, че е направила нещо и това бяха последствията от вината ѝ. Нуждаеше се от още една глътка кафе, но имаше само купичка със зърнена закуска и мляко. Нямаше желание да посяга към нея, когато съмненията засядаха в гърлото ѝ, а сълзите замъгляваха погледа ѝ. Жалък женски номер, който никога не използваше… Ева мразеше да проявява слабост, но понякога се чувстваше толкова изгубена.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Съб Апр 12, 2014 9:17 pm

Нещо в него я е накарало да се почувства жива?Нима бе истина,това което чу?Никога никой не му бе казвал,че той е вдъхновението на човек да се почувства жив.Освен,ако изключим това че раздаваше дрога и караше хората да се чувстват щастливи за няколко часа.Това не се броеше и на дали някога щеше да се брои.Кристофър знаеше само този начин да те накара да се почувстваш жив,а и не криеше,че и той го използваше.
Стоеше вторачил се в нея и от време на време премигваше,докато гледаше как русокосата не можеше да си намери място под погледа му.Пиенето на кафето не можа да отбие номера от нараненото момиче в нея.Кристофър се изправи от стола и се приближи към нея.Клекна пред Ева и я обърна към себе си със стола.Виждаше как очите й бяха пълни със сълзи.Не искаше да я кара да плаче,не искаше да бъде точно този,който е причината за това.Избърса сълзите й с палеца си,а след това повдигна брадичката й,за да се засекат погледите им.
- Днес ще остана у дома - длъжник съм ти. - каза Кристофър и се усмихна леко,така че колкото се може да я накара да забрави за разговора им преди малко и да се отдаде на нещо ново.Знаеше,че е трудно това,през което преминава,именно за това бе заключил онези чувства в него и не искаше да ги пуска отново навън,защото знаеше какво представлява,когато чувства .. а чувствата никога не могат да бъдат фалшиви,а само истински. - Ще се накарам да се почувстваш,като единственото момиче на света. - доизказа се и целуна голите й бедра.
Не,не,нямаше да я кара да правят секс през цялото време,за да й докаже,че няма да изиска онези неща,които идваше при него.Щеше да го направи само когато тя желаеше,когато тя го каже с прости думи.Не,нямаше да я кара отново да плаче .. може би сълзи от щастие,но едва ли бе способен чак толкова на това след като бе забравил както е романтика и да имаш момиче до себе си.Не,нямаше да иска нищо от него .. само да бъде негова.Ничия друга,както си бяха обещали.Това искаше сега.
Новото начало на Кристофър с малки намеси от миналото.Щеше да преживее отново онова чувства да направиш някого щастлив.А дали щеше да му хареса .. по начина,по който подхождаше и леката иска в очите му говореше,че е готов.
- Ще ми позволиш ли,Ева? - попита я като гледаше нагоре към очите й и чакаше отговора й,а той не беше труден.Надяваше се ..

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Съб Апр 12, 2014 10:03 pm

Тя не искаше съчувствие. Не искаше да го кара да се чувства виновен, нито да го кара да върши нещо само заради нея. Не знаеше колко дълго бе поставяла другите преди себе си, но бе привикнала към това. Ева страдаше от изборите, които правеше, но харесваше нейната болка да остава в сенките и съжаляваше, че за момент изгуби самообладание и позволи на чувствата да я накарат да се предаде. Само можеше ли да откаже на думите му? Не бе достатъчно силна, за да го направи сега, а ако отделеше време, за да помисли.. Страхуваше се, че тогава ще бъде късно. Не бе нужно да се чувства като единственото момиче на света. Имаше нужда единствено от него и неговото присъствие около себе си.
- Телефона? – попита с усмивка след кратко колебание. Това бе една част от отговора. Ева изрече думите и подаде ръката си напред, готова да поеме телефона му. Знаеше колко настоятелни можеха да бъдат клиентите му, когато винаги съзнаваха липсата на достатъчно дози, затова най-сигурният начин да знае, че Кристофър ще застане плътно зад думите си беше като захвърли телефона му и батерията върху масата, така че никой да не може да се свърже с него. Може би бе прекалено, но нямаше да им позволят да разрушат този момент. Това бе лично между тях двамата и никой нямаше право да се меси със своите проблеми. Погледът ѝ продължаваше да бъде изчаквателен. Надяваше се да стане с добро, защото наистина не искаше да търси телефона му из дрехите, защото тя нямаше да се откаже от тази идея. Заслужаваше го след като го бяха отделили от нея тази нощ и бяха лишили дори самият него от няколко часа спокоен сън.
- Отговорът ми е „да“, но само при условие, че изключиш телефона си. – накрая се предаде и отдръпна ръката си. Може би сам щеше да го направи, когато знаеше какво се върти из главата ѝ като мисъл. Предполагаше, че самото искане на телефона му го бе объркало и разколебало. Трябваше по-рано да обясни мотивите си, но и сега не бе прекалено късно или поне се надяваше да не е. Обгърна с длани лицето му и приближи своето към неговото за една кратка целувка.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Съб Апр 12, 2014 10:20 pm

Засмя се когато Ева поиска телефона му.Надяваше се,че русокосата знаеше,че човек като него не разполага само с един телефон,а с повече.Когато отдръпна ръката си,за да поеме телефона,Тя го целуна,а той се дигна още по нагоре,за да продължи целувката й.Кратките целувки,които тя му даваше .. бяха,за да го предизвикат или той бе останал с това впечетление.
Взе телефона от масата и й го подаде.След това се засмя и извади и другия от джоба на дънките си.
- А този ще ти трябва ли или да си го задържа за себе си? - засмя се и натисна червената слушалка докато екрана не стана черен.Предаде се от чара на момичето,а и не само .. молбите й бяха достатъчно той да се размекне,поне това се очакваше от него.Даде й втория си телефона.Не знаеше какво щеше да прави тя с тях,но се надяваше след това,което щеше да се случи да му ги върне,защото все пак някои от клиентите му имаха нужда повече отколкото тя си мислеше от дрога,а понякога от толкова много вманиачаване по нарконичните вещества се налагаше да се разправя с тях и пред вратата си.Повечето от тях бяха изобретателни.Бързо разбираха това,което им бе нужно .. но тези,които бяха идвали до дома му,после страдаха от последиците си.Кристофър не всеки път бе толкова мил колкото се очакваше .. както в момента.В него се криеше онази злоба,ненавист към останалите,а понякога и към самия себе си.Не знаеше от къде произлизаше това,но му харесваше да се държи студено и неучтиво към другите.Някои казваха,че това му давало по-голяма власт над тези,които взимали стока от него,но не бе така.. поне според него.
Все още стоеше клекнал до нея и я гледаше.Бе красива,не знаеше за кой път тази мисъл минаваше  през главата му,но се бе настанила и не искаше да си ходи.Харесваше й да блуждае някъде там.Ръцете му отново минаха по голите и крака.
- Какво се върти в главата ти за днешния ден,обещах ти да съм на твое разположение .. а и да исках да се отметна вече съм неспособен,тъй като конфискува всички средства,чрез които можеха да се свържат с мен. - отбеляза шеговито и усмивката му остана залепена на лицето му.
Надяваше се днес да я накара да се почувства различно,поне за малко.Това щеше да му е достатъчно да знае,че все още е способен на онези неща,за които се говореха.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Съб Апр 12, 2014 10:45 pm

Светът изведнъж стана някак по-приятен, когато знаеше, че нямаше да чуе онова дразнещо звънене на който и да било от телефоните му. Нейният, от своя страна, продължаваше да е с паднала батерия и вероятно в близките дни щеше да се наложи да намине през апартамента си, за да вземе зарядното и може би малко дрехи, тъй като тези, които имаше, бяха крайно недостатъчни, а не смяташе да взима от неговите.
- Точно защото в последно време май ти е твърде приятно да се отмяташ, ти конфискувах и двата телефона. – отговори в същия тон, надявайки се, че той наистина имаше само два телефона и нямаше да чуе тихото, но настоятелно звънене отнякъде по някое време. Ева прехапа устни, когато трябваше да реши какво да правят. Никога не бе била тя тази, която правеше изборите. Винаги се съобразяваше с желанията на другите и не знаеше как трябва да постъпи в момента.
- Просто бъди с мен. – каза накрая без да уточнява. Ясно бе, че целият ден щеше да бъде с нея, но Ева не успя да се спре на конкретно занимание. Всъщност имаше нещо… Нещо, което все отлагаха за по-късно по неясни причина. Винаги изникваше нещо друго, което проваляше тези планове и като че ли тя се бе отказала да връща тази тема. Приеме всички тези пречки като някакъв знак, че трябваше да изчака и го правеше дори сега да липсваше някой или нещо, което би могло да ги прекъсне.
Това обаче не означаваше, че няма да го предизвика с нова целувка. Привикваше към тях. Те бяха сладкия начин, по който да прогони тишината, а и разсейваха мислите ѝ.
- Не стой по този начин пред мен… Изнервяш ме. – изпротестира след малко и се разсмя. Би се радвала, ако той не очакваше от нея да избере, а опиташе да ѝ помогне с избора. Кристофър изглеждаше по-ориентирания от двамата в желанията си, докато тя все още опитваше да приеме, че това наистина се случваше и че нямаше да се наложи да се върне в онзи клуб, когато се събуди.
- Знаеш ли, че можех да изтрия телефона ти, когато се отказах от наркотиците? – попита внезапно. – Но не го направих и не съжалявам за това. Бъди с мен и мисля, че ти знаеш в какъв смисъл имам предвид.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Съб Апр 12, 2014 10:59 pm

Беше му забавно,това което се случваше в момента.Видя до някъде и новата страна на Ева,която не бе подозирал дори,че я има.Надяваше се да я задържи по-дълго време в това настроение.Нямаше нищо против да прави това,което тя пожелаеше,защото той държеше на думата си .. ако изключим моментите,в който се налагаше изведнъж да изчезне.
Думите й,които изричаха бяха откровени,така той искаше да мисли.Да бъде с нея,беше нещо,което искаше да опита наистина.Допадаше му като момиче,а и сам пред себе си призная,че е повече от харесване.Може би лека обич,а може би вече се бе породила в нещо по голямо след няколко минути преди това.Тя му се довери без да го бе искал от нея.Това го кара да се почувства значим.Бе приятно чувство,което не мислеше скоро да забрави.
Когато Ева му се скара с насмешка,че стои пред нея и я изнервя по този начин,Кристофър се намръщи и се засмя и открадна една целувка.След като се отдръпна усмивката му все още грееше на лицето.Вторачи се в нея когато тя спомена за телефония му номер преди време когато го бе взела.Дилъра често предлагаше мобилния си тъй като не искаше да губи клиенти,а един повече никога не бе в излишък,особено ако клиента,за който се отнасяше бе Тя.
- О,ти си се отказала от наркотиците .. - добави той смешно и след това отново я целуна.Докато стоеше клекнал пред нея и все още я "дразнеше" я дръпна за ръцете и тя падна върху него.И двамата в момента лежаха на пода.Кристофър оглеждаше внимателно лицето й и с едната си ръка махна кичура,който пречеше,да я вижда по добре. - Но мисля,че аз трябва да се откажа от стоката,която продавам,защото намерих ново наркотично вещество за мен. - отбеляза отново с онази шеговита нотка и отново мина с ръце по тялото й.Харесваше му да го прави,защото знаеше,че тя няма нищо против това.Нямаше нищо против това,той да се възползва от удоволствието да го усеща по кожата си.Отново се присегна и я целуна.
Мислеше,че можеше да я задържи за по-дълго време до себе си.Защо не?Трябваше!А и не само .. Тя му действаше положително,никой до сега не го бе правил дори и онази жена - Наталия.Но с времето тя взе да избледнява,след като Кристофър започна да създава нови спомени с Ева ... Наталия вече бе само като белега от цигарата й по тялото му.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Съб Апр 12, 2014 11:24 pm

Не бе единственият. Когато по-рано я попита, мислите ѝ бяха хаотични и Ева не бе сигурна защо избра него. Мислеше единствено за неизбежността на толкова погрешен избор, ала той съвсем не бе погрешен. И двамата знаеха за славата му, както и знаеха за този напълно нов вид зависимост, който тепърва опознаваха.
- Мислех, че мразиш да говорим на тази тема, но след като ти започна… Ще се радвам, ако аз съм единственото, към което си пристрастен. – продължи думите му и усмивката ѝ се изгуби при новата среща на устните ѝ неговите. Имаше нещо забавно във факта, че лежаха на пода. Държаха се твърде детински, но го заслужаваха, защото ги разсейваше от мрачните мисли и поддържаше настроението им, а Ева харесваше усмивката му. Точно тази усмивка, а не някоя от останалите, които пробутваше просто ей така.
- Обещай ми, че ще се грижиш по-добре за себе си. Поне за няколко часа през нощта изключвай телефоните си и си почивай. – отново подхвана темата с навика му лично да опитва стоката, която предлагаше. Наистина не разбираше как действаше бизнеса му и може би някой път щеше да попита. Интересуваха я не онези лични срещи на четири очи, а другите – онези, в които бяха замесени големите групи от купонджии. Това обаче бе тема за разговор по друго време, което не принадлежеше единствено на тях двамата.
- Защо ли имам смътния спомен, че снощи ти казах нещо преди да излезеш? – попита, променяйки темата. Достатъчно бяха говорили за нещо сериозно, което тръгна от шеговитото му изказване. – Какво ли беше…
Ева си спомняше добре, но искаше да го подразни и да провери дали я бе чул, когато го каза. Тогава не успя да види реакцията му, защото бе твърде уморена, но сега получаваше втори шанс или сама си го създаваше, тъй като твърде често съдбата не бе в настроение да прави услуги на някого. Междувременно устните ѝ се спуснаха отново по врата му и този път бяха по-настоятелни. Също като пръстите ѝ, които подобно на неговите се заиграваха с ръба обаче на неговата блуза.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Нед Апр 13, 2014 7:34 am

Отново Ева захвана темата,от която избягаха,а именно за това,че Кристофър не би трябвало да опитва от стоката си.Защо?Повечето го изискваха от него,за да знаят,че не е поредния лъжеш,който е натрошил хапчета от аспирин,а и не само това бе причината.Той искаше да го прави..неговото собствено желание надделяваше.Едва ли някой може да го съди,след като вече се занимаваше с това цели 6 години и накрая просто да спре.Щеше да й обещае,че ще се помъчи да се контролира,но някои навици трудно изчезваха.Нямаше да обърне внимание на това,за което говореха ... не и в този момент.
Докато тя бе все още върху него,Кристофър продължаваше да движи ръцете нагоре надолу по бедрата й.Тогава Ева спомена,че има смътен спомен от последните си думи преди да заспи.Леко изчервяване на бузите му и смеха,който излезе от него .. подсказваше,че той бе запомнил всичко до последния детайл,но не искаше да го превръща в него голямо,защото знаеше,че тя бе уморена.
- Може би нещо се върти в главата ми като спомен,но защо ти не ми припомниш. - каза смеейки се и я преобърна,така че тя се озова от долната страна.Той се намести между краката й и я целуна.После постепенно целувките му слизаха надолу по врата й,а ръцете му бавно надигнаха по-нагоре тениската й.
Трябваше ли да спре или да продължи,не знаеше.Сам бе обещал на себе си да не насилва късмета си както правеше с останалите,защото просто търпеливо щеше да се наслаждава на целувките,които му даваше русокосата,без да иска нищо повече.Сама трябваше да направи първата крачка.Каквато и да бе тя...но най-много щеше да се зарадва да го чуе с просто думи,а не със заобиколки.Поне да бъде искрена в това.
Върна погледа си върху нея.Очите му шареха по лицето й и търсеха нещо,каквото й да било.Отново я целуна,а в следващата секунда вече бе развалил момент с някоя от своите речи.
- Е ... сети ли се какво бе това,за което ме питаше или ще го оставим на смътни спомени? - добави след известно време и езика му отново се озова в устата й като я обходи цялата.
Ако някой преди време му бе казал,че ще има такъв ден като момиче като Ева само на негово разположение,Кристофър или щеше да го напсува или щеше да му се изсмее в лицето.Важното бе,че до сега никой не му бе споменавал .. явно не бе толкова предвидим колкото повечето твърдяха.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Нед Апр 13, 2014 8:14 am

Очакваше да не помни тези думи, но го помнеше, както помнеше и позвъняването на телефона му. Разбуди се съвсем за кратко, но достатъчно, за да почувства как го накараха да я изостави и да излезе. Именно защото Кристофър даряваше единствено останалите с моментно щастие, тя искаше да бъде причината за неговото, което се надяваше да не бъде толкова кратко колкото бе от употребата на разнообразните наркотични вещества.
- Просто бъди внимателен… Не искам да те изгубя. – приключи темата кратко и ясно. Знаеше, че това бе грешната посока, в която можеше да поеме и нямаше намерение да продължава. Той имаше право да избира как да живее и тя нямаше да се меси в тези избори. Държеше единствено да изясни това – страха си от това да не го изгуби, докато бе някъде, предлагайки услугите си на дилър и опитвайки от предлаганата стока. Трябваше да го каже, дори да знаеше, че той умееше да се грижи за себе си.
Смяната в местата им бе в нейна полза. Ева можеше по-настоятелно да надигне блузата му и почти да го лиши от нея, но тя също имаше намерението да не насилва късмета си. Няколко пъти вече се бе отдръпнал от нея и чувството да остава излъгана не ѝ харесва, но трябваше да се съобразява и с думите му. Не можеше просто да предлага себе си, както бе свикнала да го прави. Кристофър желаеше да види желанието за това от нейна страна, а тя не бе сигурна как трябва да го покаже.
- Обичам те… Това ти казах снощи и не бяха просто необмислени думи. Наистина го чувствам, а сега ти казвам „Искам те“. – никога не болеше от направения опит. Единственото, което можеше да се случи, бе да разбере къде грешеше, а ако единствено се колебаеше и съмняваше дори това не би разбрала. Времето, прекарано в приказки и мълчание ѝ се стори достатъчно дълго, за да потърси отново устните му. Имаше нужда да ги чувства върху своите, напомняха ѝ, че нищо от това не бе просто в главата ѝ. Все още се нуждаеше от тези напомняния, защото никога не бе очаквала да принадлежи на дадено място и това място да се окаже някъде с някой друг, който явно го бе грижа за нея.
В погледа ѝ запламтяха искрици на желание. Това трябваше да е достатъчно, за да прогони съмненията от главата му. Нима имаше по-директен начин, по който да сподели мислите си?

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Нед Апр 13, 2014 8:26 am

Радваше се,че Ева приключи темата просто и лесно.Без онези затруднения и задълбочавания по въпроса.Така бе най-добре и за двама им,тъй като Кристофър доста често палеше дори и от най-малко.Може би бе от прекалената доза на наркотици или просто това бе вродено в него?Щеше да се съобрази с това,което Тя му бе казала,но не и да набляга на него.Щеше да изгуби клиенти.Може би щеше да намери по-удобен начин за това.Имаше доста верни хора,които биха се радвали да опитат от това,което предлагаше на останалите за пари,а за тях щеше да бъде безплатно.Повечето се избиваха за такова предложение,а ако откажеш си бе чист грях.Редяха се на опашка за това.Каква по-добре сделка от това?
Изрече и вчерашните си думи,само че този път добави и още.Бонус ли беше или му се причуваше,защото умираше от желание да ги изрече.А може би и тя наистина го искаше.Колко било лесно да не припираш момиче,за това от което се нуждаеш,а тя сама ще ти го даде.Трябваше да се увери,че чу правилно.
- Повтори пак .. - каза бавно и отчетливо като насочи погледа си към устните на момичето. - Искам да го кажеш отново .. - този път тона му беше леко заповеднически.Ръцете му бавно си поправяха път по ръбовете на тениската й и трепереха от желания най-накрая да махнато онази дистанция,която бе застанала помежду им в момента.Надяваше се и тя да го знае.
Притисна я още повече към себе си и той се намести още по -удобно между краката й.Усмивката  му бавно се покачваше до ушите и очакваше все повече и повече отговора й.Трябваше само да го повтори,това му бе нужно и той щеше да поеме всичко в свои ръце.Да й достави онова удоволствие,което повечето го предпочитаха за набързо и просто да я изпратят.Този път щеше да бъде различно.Той нямаше да я изпрати,а тя щеше да остане при него.Ако кажеше "завинаги" .. това бе дума,която бе неограничена.А понякога работата на Кристофър можеше да й идва в повече и тя просто да пожелае да си отиде.Знаеше,че той няма да се откаже от това .. както знаеше,че и нямаше да я съди ако реши да си тръгне.Бе просто.Тук нямаше такива правила.Трябваше само да се оставиш на удоволствието и то да те повлече със себе си.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Нед Апр 13, 2014 8:46 am

Засмя се на думите му. Нима не ѝ вярваше? Нима не очакваше тя толкова скоро да изрече тези думи? Та те бяха първите, които изникнаха в главата ѝ, преди дори да бъде сигурна в „обичам те“. Тя искаше да бъде с него, а постепенно това се трансформира в дори по-простата форма на желанието да има само него. Не бе достатъчно уверена обаче, за да му го постави като условие, затова и го заобиколи, искайки истината. Не бе сигурна, че той можеше да се отрече от удоволствията, които предлагаше работата му на дилър, за да бъде само с нея.
- Искам те, Кристофър. – повтори и се надяваше, че името му в комбинация с тези думи ще го накара да повярва, че наистина ги казваше. Искаше да каже дори „чу ме“ вместо да ги повтори, но някак самата тя откриваше наслада от това да ги чува със собствения си глас. Никога не бе казвала тези думи или ако бе, то бе отдавна и почти не помнеше какво бе чувството тогава. Надяваше се да не забрави настоящото. Харесваше ѝ, както и харесваше и близостта на тялото му до нейното, макар и да ѝ се струваше, че тя никога не е достатъчна. Може би защото той я измъчваше, карайки я да се бори за онова, което желае, а не да го получава на мига, както тя го бе предлагала. Нищо чудно, че я изпращаха с нежелание дори да ѝ платят, но се съмняваше, че заплащането би било същото, ако дразнеше клиентите си по този начин.
- Достатъчно ли е или искаш да го повторя още веднъж? – попита, отдръпвайки се леко и прекъсвайки поредната целувка. Нямаше проблем да го повтори колкото пъти бе нужно, за да му омръзне и тези думи да се запечатат в съзнанието му. На нея не ѝ омръзваше да ги казва, защото продължаваше да ги изрича в мислите си. Жалко, че той не можеше да ги прочете. Този път не се поколеба и съблече блузата му, захвърляйки я настрани. Трябваше да почувства кожата му под пръстите си, просто трябваше…

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Нед Апр 13, 2014 9:03 am

Чу това,което искаше,за да задоволи слуха си.Усмивката му грейна на лицето и устните му веднага се долепиха до нейните.Щеше да изпълни това,което бе обещал.От тук поемаше той.Колко можеше да бъде изобретателен в тези неща .. но ако го гледахме от нежната страна,той бе кръгла нула.Не си спомняше почни нищо от онова нежно докосване,с което трябваше да се отнасят към жените,а само по грубия начин.Това винаги го впечатляваше повече отколкото трябваше.Бързо и без много въпроси и драми.Но сега бе обещал .. бе обещал да я накара да се почувства като единственото момиче.Трябваше да й даде нещо ново,различно от онова,което всички други,с които бе спала й даваха всяка предишна вечер.Спомена за това го разсея от думите й,който бе изрекла преди малко,но следващата доза въпрос,който го засипа го върна отново в реалността.
Поклати глава в знак на съгласие.Нямаше нищо против да чува тези думи по всяко време.Нямаше.Даже,ако имаше такава опция щеше да става,да се събужда и да прави всичко друго с тези думи.Защото му харесваше самото звучене,а от нейните устни бе още по-превъзходно.
Бавно махна тениската,с която беше.Целувките му се преместиха от устните към врата.После слязоха надолу по ключиците й и се спуснаха надолу към корема й.Езика му оставяше мокра диря след себе си.Кристофър потърси ръцете й и след това впи пръстите си в нейните.Стисна ги съвсем леко,за да не предизвика болка в нея.След това продължи да слиза надолу като бавно с устни целуваше крайчица на бельото й,готов да го събуе.Дантелата не бе кой знае колко покриваща онази нежна нейна част,която даваше по-голяма представа за фантазиите му.Може би по,често трябваше да пазарува за нея.Дигна погледа си нагоре,за да разбере реакцията й от действията си.
- Можеш да ми кажеш когато искаш да спра .. - отбеляза по нежен начин.Нямаше да иска много от нея.Бе го обещал още тогава,когато бе клекнал пред нея и целуваше бедрата й.
Пусна едната й ръка а с другата бавно мина от външната страна на бикините на русокосата.Удоволствието наближаваше все повече и повече.Кристофър целуваше корема й и когато с ръцете ми събу бельото й,езика му се намести между краката й.Удоволствието не бе само за нея,а и за слуха му!Разкош!

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Нед Апр 13, 2014 10:09 am

Усмихваше се, когато виждаше неговата усмивка. Понякога се изненадваше, че толкова малко бе достатъчно, за да върне усмивката на някого. Винаги бе мислила, че ще бъде трудно да накара именно Кристофър да се усмихне, но ето че го правеше отново и отново, повтаряйки му едни и същи думи. Сега разбираше, че единственото, което някога му бе липсвало, бе някой, който да го е грижа за него. Някой като нея.
- Не искам да спираш.. – прошепна, наслаждавайки се на целувките му по кожата си. Нямаше значение какво се случва. Тя не искаше нищо от това да открива своя край. Харесваше ѝ начина, по който нещата се подреждаха едно след друго. Снощи, днес, а може би и утре… Харесваше ѝ липсата на план. Всичко се случваше съвсем естествено, а при нея винаги имаше някакъв план. Липсата на такъв бе нещо ново, точно както и факта, че сега той правеше нещо за нея, а не обратното. Ева бе свикнала да задоволява чуждите потребности и се чувстваше странно, когато някой го правеше за нея, но не можеше да отрече, че е приятно.
- Помниш ли какво ми каза, когато бяхме готови да сключим сделка за убийството ми? – попита и вълнението пролича в гласа ѝ. Едновременно се страхуваше от тази новост, но и искаше да я изпита, защото имаше вероятност да ѝ хареса. – Поиска да бъда себе си, нали? Това, което виждаш днес, а и снощи. Това съм аз.
Не се страхуваше да признае, че е едно наранено момиче, което се страхуваше от собствените си чувства, но в същото време и  имаше желание да изпитва нещо. Каквото и да било. В момента това нещо бе един ярък букет от чувства, към които се прибавиха нови. Не се страхуваше да признае също, че действията му ѝ харесаха. Мислеше, че след тези думи ще замълчи, но вместо това простена, извивайки леко гръб. Не очакваше нещо повече от него от онова, с което бе свикнала, когато заплащаше за някоя услуга освен може би да бъде малко по-приятно, тъй като сега го желаеше, а не бе просто сделка, от която трябваше да спази своята част. Грешеше… Бе повече от приятно. Наистина рядко ѝ се случваше да бъде откровена в такава ситуация без да се преструва, че ѝ бе приятно.
Пръстите ѝ се вплетоха в косата му с едно съвсем нежно движение, нецелящо да стига до оскубване. Искаше единствено да му докаже, че ѝ харесва това сладко мъчение, което в момента ѝ доставяше, както и че то не бе достатъчно. Искаше ѝ се погледът ѝ да срещне отново неговия, устните им да се впуснат в някоя от онези страстни и спиращи дъха целувки, а тялото ѝ да бъде прилепено плътно до неговото. Само това искаше, не бе много нали?

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите