Latest topics
» Запази лик.
Вто Яну 05, 2016 12:16 am by Blue.

» ACTIVITY CHECK!
Съб Юли 25, 2015 2:06 pm by Alison

» Become a friend.
Нед Дек 07, 2014 5:58 pm by laurel.

» NEWS
Сря Авг 06, 2014 6:37 am by Alexis Fierce

» Отсъствия.
Чет Юли 31, 2014 7:12 am by amelia,

» Относно салемските вещици!
Сря Юли 30, 2014 5:12 pm by Alexis Fierce

» [just tell me i'm beautiful]
Пон Юли 28, 2014 6:30 pm by mortimer murray

» There's poison on her lips;
Пон Юли 28, 2014 12:45 pm by Jax Wotton;

» let's go down; [spam!]
Нед Юли 27, 2014 7:14 pm by ;malia

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Вто Юли 04, 2017 9:47 pm

Стая №4

Go down

Стая №4

Писане by Alexis Fierce on Вто Мар 04, 2014 4:41 pm


_________________
I was so scared
You were what I feared
avatar
Alexis Fierce
administrator.


Брой мнения : 769
Join date : 19.03.2012

Вижте профила на потребителя http://melroseplace.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by eve; on Пет Мар 14, 2014 6:53 pm

Съобщението е изпратено. Взираше се в тези думи дори след като дисплеят изгасна, а известно време по-късно батерията на телефона падна и той се изключи. Това бе най-дългият и тежък ден от животът ѝ. Всеки би казал, че всеки един би трябвал да бъде такъв, но в действителност Ева нямаше проблеми със загубата на паметта или работата си. Сама бе избрала да върши това, а донякъде се страхуваше да се разрови назад в миналото си, защото може би тогава тя също би се запитала как бе затънала толкова надълбоко. С падането на нощта блондинката се размърда и наметна шлифера върху раменете си. Докато вървеше по улиците, ръцете ѝ продължаваха да треперят, а ужасната гледка, с която се събуди, не напускаше съзнанието ѝ.
Не помнеше хотелът, нито сградите около него. Нямаше спомен как бе стигнала до покрайнините на града. Не познаваше хората, които преди минути лежаха край нея. Най-логично бе да се обади в полицията и да съобщи, че по някое време през изминалата вечер трима души са били убити. Четирима по-точно, защото на стълбището забеляза още едно тяло. Приличаше на едно от момичетата, с които сега работеше на една смяна, но не събра сили, за да се доближи и провери дали наистина бе тя. Ева не набра полицията с последните минути живот, които бяха останали в мобилния ѝ. Изпрати съобщение към неизвестен номер, на който бе звъняла и преди. Преди известно време, когато случайно се оказа в капана на наркотичната зависимост и откри, че тя всъщност ѝ помагаше да подреди части от миналото си. Само че едновременно с това страна неконтролируема и няколко пъти се събуди при идентични обстоятелства. Прекъсна всякаква връзка с наркотиците или въпросната личност, която уреждаше нещата вместо нея и всичко отново се подреди… До тази сутрин.
Не му каза в колко часа ще пристигне. Просто поиска от него да донесе резервни дрехи и да наеме стая в мотела малко извън града. Блондинката се промъкна през задния вход и се качи по стълбите към втория етаж. Откри стаята и почука нервно. Не каза нищо, когато вратата се открехна, а настоятелно пожела да влезе и започна да разхвърля дрехите си преди да бе стигнала до банята. Остана под топлата струя вода, докато не се почувства спокойна и защитена, а след това излезе и облече резервните дрехи.
Седеше свита върху леглото и отказваше да помръдне вече половин час. Знаеше, че му дължи обяснение, но не бе готова да говори за това. Не го виждаше, но чувстваше, че той е седнал в единия край на леглото и я наблюдаваше, очаквайки някаква реакция. Нищо нямаше да се случи. Целият ден Ева прекара, взирайки се в една точка. Можеше да го направи и с нощта.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by Christopher. on Пет Мар 14, 2014 8:09 pm

Лежейки на леглото,а в едната му ръка бе останала последната дръпка от хартийката,в която бе увил тревата.Съзнанието му отново бе замъглено,а очите му блуждаеха някъде из стаята.Някой влезе и се тръшна на леглото.Беше момиче с неговата тениска и по бикини.Притисна се към него и взе и последното,което му бе останало да завърши удоволствието си,последната дръпка.Чу се лек смях от устата му и русокосата се изправи.Бутна го леко,в знак,че нищо не бе направила.Присегна се и взе телефона му.Точно през това време,се чу иззвъняването,което съобщаваше,че Кристофър бе получил съобщение.Не реагира на това,защото знаеше,че тя .. дори не знаеше и името на русокосата,с която бе спал.Само и единствено предполагаше,че бе някое от момичетата,които му бяха длъжни с пари,а когато нямаш пари,знаеш,че вървиш всичко,за да останеш чист пред дилъра си.
- Коя е "Тя"? - попита женския глас до него.Усещаше се лекото раздразнение в гласа й,но русокосата нямаше право на глас,не и в личния му живот,не и в телефония му указател,не и с хората,с които пишеше или се срещаше.Тя бе просто момиче - длъжница.Нищо друго.
- Има ли значение за теб,коя е "Тя"?- попита той и дръпна рязко телефона си от ръцете й.Студенината му,я накара да се отдръпне,сякаш бе попарена.Размазания му поглед едва фиксираше фигурата й,а буквите на дикплея едва се виждаха.Потърка очите си с ръка и чак тогава можа да разпознае някои от буквите.
Стоеше пред вратата на адреса,който му беше пратен.Вкара ключа в ключалката и точно когато бе оставил нещата на леглото се почука.Натисна дръжката и момичето направо връхлетя през вратата.Да,това бе "Тя".Често казано за него нямаше,кой знае каква разлика,всички ги кръщаваше по един и същи начин,но този път "Тя" бе написана по по-различен,по-запомняш се начин в телефонния му указател.Разхвърли дрехите по леглото и влезе в банята.
Мина известно време.Тя продължаваше да седи на едно място и да гледа в една той,а Кристофър я наблюдаваше отстрани.Бе взел чаша с алкохол и я разклащаше така,че течността да облее всички страни на чашата.Това да прекара толкова дълго време в мълчание не му харесваше,трябваше да намери някакъв начин да проведе разговор с нея,а и да разбере,защо избра точно него,точно Кристофър за тази работа.Имаше милиони хора,на които можеше да разчита в каквато и да е ситуация,а прост пример бе и тази.
Извади кутията с цигари от задния си джоб и запали поредната цигара.Преди броени секунди бе изпушил последната,но след като Тя не реагира на действията му,Кристофър реши,че да повтори действието си няма да навреди на никого.Изправи се и се приближи към нея.Седна на леглото и след това й подаде чашата с алкохола без да я поглежда,а не след дълго и другата му ръка,която държеше цигарата бе пред нея,предлагайки й да опита вкуса й отново както едно време.Такива неща една ли се забравяха,а и тя изглеждаше изгубена .. както тогава и това може би .. щеше да и помогне за последните няколко минути,които щеше да бъде в неговата компания.
avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by eve; on Пет Мар 14, 2014 9:16 pm

Близостта му я накара да срещне погледа му. По-скоро промяната в обстановката привлече вниманието ѝ. След известно време свикна с разположението на предметите в стаята и можеше да игнорира дори малките движения, които Кристофър извършваше като запалването на една цигара и ритмичното ѝ поднасяне към устните му и обратно. Миг след като срещна погледа му Ева погледна към чашата. Колко разумно от негова страна да се сети да вземе нещо по пътя или пък дори да донесе онова, което бе останало от предната вечер…
Бързият душ, който предполагаше, че е взел преди да излезе и дойде тук, не бе достатъчен, за да отмие димът от дрехите му, нито тежкият женски парфюм, който все още витаеше като аромат около него. Само че тя нямаше да попита за предната вечер, защото не беше нейна работа какво прави той през свободното си време. Освен това тя разговаряше твърде рядко и предпочиташе когато го прави, думите да имат някакъв смисъл. Вместо да каже нещо, Ева взе чашата и отпи от съдържанието ѝ, но отказа да се възползва от предложената цигара. Може би малко по-късно, ако офертата все още важеше, би приела.
- Мисля, че отново обърках нещата… - най-накрая проговори и щом приключи се засмя на думите си. Използва абсолютно същите думи и последния път. Като че ли нещата никога не бяха както трябва край нея, но Ева рядко им обръщаше внимание. Правеше го единствено тогава, когато не виждаше светлината в края на тунела и последният път, в който това се случи, имаше късмета да е все още зависима от нещо, което да я отвлече от тези мисли. Отново отпи от чашата, за да потисне желанието и този път да прибегне към тази алтернатива.
Остави чашата на масичката до леглото и се настани в скута му. Не би го направила, ако не чувстваше тази противна слабост, караща я да прибегне до онази непозната своя страна. Устните ѝ се спуснаха по врата му, докато ловко опитваше да премахне дрехите му. Без да намесва чувства, без дори да съзнава какво прави. Позволи на страха да я води безусловно.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by Christopher. on Пет Мар 14, 2014 10:37 pm

Не обичаше да се намира в такива ситуации,в които да седиш отстрани и да чакаш другия да реагира ще се окаже нещо важно от протичането на разговора ви.А нима имаше нещо,за което можеше да говори с нея,освен Тя да му сподели за това,какво бе правила снощи с някои непознат,за това как някой бе обладал тялото й и бе я имал за себе си.Лека ревност може би пропълзя по него,мина по гръбначния му стълб и всякаш наблегна на нервната му система,не защото си мислеше,че тя е негова,а защото искаше да чуе друга история,в която момичето да бъде в онзи извратен предмет на такава ситуация.
Изненадващо за него,Тя пое чашата с алкохола,но остави цигарата настрана.Може би за после .. може би за никога.Дръпна за последно от нея и я загаси в дъската на леглото.Чу се лек цъсшащ звук,който развали материята и остави отпечатък,а после се разнесе и дима.Пусна на земята фаса.Ръцете му застанаха между разкрачените му крака и се заслуша в думите й."Мисля,че отново обърках нещата" .. с това започна и първия им разговор преди време.Той се засмя заедно с нея и погледа му се отмести към пода.
Каша,пълна каша беше това,което ставаше сега.Имаше ли начин да отиде по на добре?Спомените му за миналата му вечер,не му помагаха за мисли рационално,затова той просто наблюдаваше-Нея!
Озовавайки се в скута му и целувките й по врата му,бяха началото на разговора им или края?Тялото му се отдръпна леко назад ,за да може момичето да се намести по-добре.Момент.Хвана ръцете й и я отдръпна.
- Бих се възползвал от това,което искаш да ми дадеш .. но защо аз? - попита Кристофър и се вгледа в нея.
Очите и бяха неясни,уплашени .. може би,без посока.С ръка мина по бузата й и махна един от кичурите от косата й,които закриваха лицето й.Придърпа я към себе си й целуна,отново се озова онова празно място между тях.
Тя бе без дрехи.Само по кърпата,която сега покриваше тялото й.Ръцете му бавно минаха по разголените й бедра,но той все още чакаше нейния отговор.Защо точно той?Понякога любопитството наистина можеше да погуби човек,а ако си от типа хора като Кристофър.. то те изяждаше отвътре.
avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by eve; on Съб Мар 15, 2014 5:46 am

За момент се вгледа в него. Търсеше рационален отговор на неговия въпрос, но едва ли могла да му го даде, независимо дали на мига или след няколко минути.
- Не знам. – каза внезапно. Малкото останал разум в главата ѝ подсказваше, че щом има място за въпроси, вероятно това не бе правилното решение. Само Ева бе уморена от собствените си мисли. Цял ден опитваше да си спомни как се бе оказала в старата сграда, кои бяха хората край нея и защо само тя получи шанса да си тръгне. Виновна ли беше? Знаеше ли кой е виновникът?
- Нима не ме желаеш по този начин? – попита на свой ред и наклони леко глава встрани. – Мога да бъда всяка, която пожелаеш да бъда.
Наистина можеше да го постигне. Най-често се случваше несъзнателно, но чуваше от как ги бе накарала да припознаят у нея изгубена любов или друга близка до сърцето личност. Може би някоя от онези, които предлагаха тялото си, за да се сдобият с нужното, беше накарала сърцето му да трепне. Ева не се притесняваше да замесва свръхестественото в картинката. Тя дори не подозираше, че носи някаква подобна частица у себе си, въпреки че не можеше да обясни способността да заблуждава, да кара нереални картини да оживяват пред погледа на околните.
- Въобще има ли значение защо ти? – зададе нов въпрос. Бързият поток мисли я накара да го направи. Искаше да се отърве от тях, но не можеше да го направи, когато нито получаваше отговор, нито възможност да продължи започнатото. - Можеше и да не си ти. Можеше и да е някой случаен минувач по улицата. Само че избрах теб. Понякога имам странното чувство, че само ти можеш да разбереш какво се върти в главата ми.
Може би бе права. Донякъде и двамата бяха еднакво прецакани от съдбата и търсеха спасение в една и съща посока. Едва ли би могла да открие случаен минувач, който не би я приел за луда, а би споделил, че и в неговата глава цари тотален хаос. По това време би срещнала човек с осемчасов работен ден и приятно семейство, но изморен от монотонността на ежедневието си, той би се съгласил да прекара известно време с нея. Но защо да избира него? С какво той би ѝ помогнал? По-скоро тя би му помогнала да избяга за миг от скучния си живот, а след това блондинката щеше да остане сама в стаята и вероятно пак би стигнала до варианта с Кристофър. Имаше ли смисъл да си го причинява? Не…
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by Christopher. on Съб Мар 15, 2014 8:18 pm

Изкушаващото предложение,което му отправи .. донякъде го жегна отвътре и би искал да опита от това.Да си спомни какво беше с Наталия,но този път той да е този,който ще се държи грубо с нея и ще я захвърли след поредната ми креватна тренировка,но заслужаваше ли го в момента русокосата.Това отношения,този стар негов фетиш,който искаше да прогони от толкова дълго време от съзнанието си,но тя-Наталия,не се забравяше толкова лесно.Миналото никога не спираше да те преследва,то е там,винаги зад теб и колкото и да се стремиш да не обръщаш поглед назад,за да не се страхуваш,че можеш да се превърнеш в онова,което никога не би искал преди .. Е,сега си това.Това,което се е получило след хиляди предателства,използвания,разбити мечти и всичко онова,което описваха в книгите.
Значението,защо точно той бе избраникът,който да бъде с нея в една стая,да и помогне да се отпусне,може би за малко,да се разхождат неговите ръце сега по полу голото и тяло.Да,имаше значение и то огромно.Нима това не го подсещаше за миналото?Майната му да миналото,да върви по дяволите,сега Наталия я нямаше и света беше различен,по-черен и по-приятен.Две несъвместими думи,но в съзнанието му си пасваха перфектно.
- Не искаш да задавам въпроси?Добре. - отговори той спокойно и ръцете му бавно започнаха да свалят кърпата,с която бе увито тялото й. - Нуждаеш се от това да разсееш съзнанието си,да бъде себе си за малко? - каза Кристофър и бавните целувки около врата й започнаха.
Кърпата започна да се свлича по тялото на русокосата,а след нея и пръстите му минаваха по гръбнака й.Сега,Тя имаше тази възможност.Да бъде само и единствено себе си,никоя друга,защото понякога това да бъдеш съвсем различен човек е трудно и уморително.А знаеше тя каква бе.Повечето ги наричаха момичета,които не умееха да се оценяват,но всякаш тя не бе такава.Можеше,виждаше се,че умее да се оценява,но явно не толкова силно и й трябва по-голяма подкрепа.Всички сме били там и ще бъдем винаги.Нуждаещи се от нечия помощ,за да се изправим и да се почувстваме цели.
- Бъди себе си. - прошепна на ухото й и отново отмести косата й зад него и я притисна към себе си.
avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by eve; on Съб Мар 15, 2014 9:54 pm

Не биваше да се чувства толкова спокойна от това, което върши. Не биваше да се чувства на място, въпреки че никой не би очаквал нещо по-различно от момиче с нейната професия. Ева опитваше да постави ясна граница между онова, което вършеше, и онова, което не вършеше, въпреки че не можеше да лъже себе си, нито пък него, че е светица. Както не можеше да каже, че нито веднъж не бе помисляла да продаде тялото си или пък не го бе правила в действителност, защото имаше дългове, което бе изплащала по този начин. Дългове най-вече към него, защото, съгласете се, заплатата, която получаваше, дори с прибавените бонуси, не бе достатъчна, за да покрие месечните нужди от онова, от което се нуждаеше преди известно време.
- Наистина ли искаш да знаеш защо ти? – попита, отдръпвайки се леко от него. Преди малко нямаше точен отговор, но сега мислите ѝ бяха подредени и Ева знаеше защо е избрала точно него. Едва ли можеше да обясни на каква основа залягаха тези заключения, но него го интересуваха именно те, а не от какво бяха породени, нали? – Познавам те. Била съм с теб и преди. Няма да се почувствам ужасно след това, няма да се почувствам използвана и опетнена, въпреки че сама съм го пожелала да се случи. Независимо как ще постъпиш след това, чувството ще бъде едно и също. Ще бъде нещо приятно, което не оставя много спомени след себе си.
Имаше чувството, че просто говори. Нито една от изречените думи нямаше онзи смисъл, който очакваше да долови. Съжаляваше, че въобще подхвана темата отново. Знаеше, че не е добра в разговорите, а с него бе още по-трудно да се говори. Реално двамата нямаха за какво да си говорят, нямаха какво да си кажат. Не и след като единствената им обща тема бе прекъсната от нейна страна. Защо тогава се обади точно на него?
- Страх ме е. Не искам да бъда себе си. Искам да го забравя. – вече имаше смисъл в това, което казва. Ева не действаше толкова ирационално, за да открие себе си. Искаше да избяга от себе си, да окупира мислите си с нещо друго, за да спре да се опитва да разбере коя е и каква е. Харесваше неведението. Предпочиташе да бъде в тъмнината на собственото си съзнание. За разлика от другите, които винаги търсеха отговори. – Ще ми помогнеш ли да го направя?
Едва прошепна въпроса си и се притисна отново към него.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by Christopher. on Съб Мар 15, 2014 10:58 pm

Понякога Кристофър се чувстваше като онези от филмите,които приканваха жертвата си,чакаха да намерят точния момент и всякаш да източат жизнената й енергия,до последната капка.А може би бе от онези,които бяха като хора,на които всеки се изповядваше и търсеше спасение.Понякога бе пагубно това спасение.Понякога той не искаше да бъде този,който да изслушва останалите,а те да изслушват него.Бе изморително,а да разбереш човека отстрани трябваше да изживее неговата история.Проблема бе,че при повечето Кристофър не си го слагаше на глава.Не приемаше историите им за толкова очарователни,колкото му се искаше да бъдат.Да има драма,да от онези момент,в който заплашваш да отнемеш живота си,защото се нуждаеш от нещо,което не можеш да имаш и накрая да завършиш с фаталния край.Никога не улучваше такива интересни истории,може би защото разказвача не бе мъртъв,а се жалваше пред него.Дрога,трева .. Помагаше.Помага и сега.
Изненадващо за него,Тя не искаше да бъде себе си.Не искаше да бъде момичето от преди.Очакванията му бяха съвсем различни.Мислеше си,че всяко едно момиче като нея,с нейната професия иска да бъде поне в един момент самата себе си,без никой да я съди,че е грешна.Но Тя .. Тя искаше да забрави.А думите,които му каза,че с него не се чувства както с всички останали,това би трябвало да започне да рони репутацията му като на гадния дилър на дрога,който иска само от клиентите си заплащане.Няма значение по какъв начин.Важното бе да си му издължен.
- Добре. - добави той и се усмихна.Усети как русокосата се притисна към него и той обви ръцете си около кръста й.Устните му намериха нейните и след това захапаха леко долната й устна.Пръстите му прошариха бавно и нежно на гърба й,минаха по бедрата й и се спряха там. - Това като какво би трябвало да го приемам?Като отплата за това,че дойдох на мястото,което ми каза,когато пожела или .. просто забавление без никакви условия преди това? - попитай целувайки устните й,но се отдръпна съвсем леко,за да получи отговора й.
Спомняше си някой от нощите,които бе прекарвал в нейната компания.Спомняше си и нощите,когато не бе в едно легло с нея.Спомняше си много други неща,които му казваха вътрешно,че бе редно,но не достатъчно.Може би трябваше още.Може би Тя трябваше да се постарая за повече,за да получи помощта му отново.Може би и той прекаляваше с прекалената си прецизност към останалите,но само може би..
Често в главата му се използваше "може би",защото и той самият не знаеш какво по-точно иска.И винаги тази фраза оправяше начина му на живот и мислене.Може би ..

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by eve; on Нед Мар 16, 2014 9:04 am

Харесваше компанията му. Харесваше чувството на сигурност, което витаеше из стаята. Парадоксално, нали? Искаше да избяга от себе си, когато момичета като нея обикновено търсеха кои са. Забавно бе, че го правеше, отдавайки се на един почти непознат в сумрачна мотелска стая.
- Не, това не е отплата. Нито ти си ми длъжен, нито аз на теб. Идването ти е по твое желание, а не по принуда, затова това е моят начин да ти кажа „благодаря“. – заговори отново Ева. Този път се придържаше към малкото думи, както обикновено. Изричаше само най-важното и оставяше останалото под подразбиране, ако въобще имаше още нещо. Нейният начин за изразяване на благодарност би могъл да се приеме за странен и неприемлив от редица хора и поколения, но те едва ли биха очаквали по-различно от нея. Дори биха подходили точно като него, приемайки го за някакъв вид отплата. Май само тя се разбираше на моменти…
Ръцете ѝ се спуснаха по тялото му и се плъзнаха под блузата му. Настоятелно започна да я избутва нагоре, но в същото време се усещаше някаква нерешителност в действията ѝ. Като че ли самата тя не бе наясно с онова, което иска. Или се страхуваше повече отколкото предполагаше и идеята да бъда сама с него в една стая все пак започваше да изглежда не чак толкова добра. Не за нея, а за него. Не можеше да се откаже точно сега. Не можеше да позволи на несигурността да я разубеди и в крайна сметка да просто да го измами. Тя не беше такава.
Напомнянето на този факта ѝ вдъхна нова увереност. Блондинката свали блузата му с едно рязко движение. Светлите ѝ очи срещнаха неговите за момент преди устните ѝ отново да срещнат неговите. Позволи си да вложи повече страст в тази целувка, да я превърне в нещо повече от едно уплашено и несигурно действие. Тялото ѝ се притисна плътно до неговото, но се отдръпна, щом пръстите ѝ ловко посегнаха към дънките му.
- А ти защо дойде? Не беше длъжен да го правиш. Можеше да ме оставиш да се оправям сама. – каза, когато погледът ѝ отново срещна неговия. Съмняваше се, че той реагираше на всяко обаждане или изпратено съобщение. Поне не и на онези, които не бяха свързани с извършването на една или друга услуга срещу някакво заплащане. Съмняваше се, че някога би се съгласил да го играе таксиметров шофьор за някоя от разглезените госпожици, които споделяха компанията му, когато разумът им бе притъпен. Какво го бе накарало да се съгласи без да задава излишни въпроси и да дойде? По някакъв начин бе по-специална от другите ли? Не мислеше. Всъщност тя бе нищо повече от още една тухла в основата на хранителната верига на обществото.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by Christopher. on Нед Мар 16, 2014 9:28 am

Усещаше не сигурността й,усещаше и това,че всичко което вървеше бе сякаш насилствено.Дори и след махането на тениската му и довлачването на пръстите й към дънките му,той трябваше да я спре.Изпитваше онова чувство към нея,което за пореден път от доста време за говори.Чувството,че прави неправилните неща с момиче,което не заслужава такова отношение.Но .. замисляйки се реално,тя бе тази,която бе решила да продължи по същия начин както преди време,когато се запознаха,ако можеше така да се нарече,защото запознанството им не бе такова какво всеки един си го представя,когато чуе тази дума.
Спомените му нахлува рязко в главата му и той за момент всякаш блокира.Изключи всяко едно сетиво от тялото си,Тя правеше нещо с него,което не му харесваше,защото не можеше да задържи контрола както би трябвало да бъде.Не можеше да бъде подвластен на собственото си тяло-да го контролира с правилни и грешни команди.
- Мислех,че тези като теб .. не задават толкова въпроси,след като са съгласни да предложат тялото си на някого. - започна той с лека студенина.Не обичаше да бъркат със сол в раните или по-точно да се опитват да разберат действията му. - Не,това те интересува сега. - след изказването си той я целуна.
Ако продължаваше да игра тази игра с нея мислеше,че ще загуби.Загубата бе нещо толкова непознато от доста време за него.Тя бе силен играч,но за в момента не толкова трезвен в действията си.Не толкова сигурен в позицията си и не толкова практичен в плана си.Тя бе Тя .. може би от това се страхуваше когато се отпуснеше и искаше веднага да го прикрие,защото може би когато е изпратила съобщението е била онова момиче,както едно време,което изпитва страх за себе си и страх от незнанието.
Кристофър я отмести от себе си и тя застана от лявата му страна.Подаде и кърпата,която бе паднала на земята,за да покрие голото си тяло и отиде към прозореца.Облегна се на него,но не смееше да я погледне в очите.
-Ако искаш да ми се "отблагодариш" го направи без излишни въпроси,които не влизат в работата ти. - отбеляза и чак тогава се обърна.Знаеше много добре,че и той за онзи момент се възползва от нея,за да разбере защото точно той бе на бързо повикване.Дори и сам не можеше да отговори на въпроса й,а какво се очакваше,да й отговори?Може би за момент би трябвало да нарани собственото й достойнство за това,което направи,но щом е избрала да бъде момиче,което да задоволява нечии нужди,значи определено бе свикнала с такова държание.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by eve; on Нед Мар 16, 2014 10:20 am

Вече знаеше къде се намира според него, като каква я виждаше той. Виждаше я по същия начин, по който я виждаха хората, когато се разхождаше по улиците, а в определени случаи и като онези, които забавляваше вечерно време. За първи път изпита онзи горчив вкус на омраза спрямо това, което върши. Харесваше го, защото не познаваше останалото, което животът можеше да ѝ предложи. В момента обаче го презираше, защото я поставяше под общ знаменател. Може би Ева действително не бе по-различна от останалите момичета, дори и от онези, които засичаше по улиците и тяхна майка реално бе нощта. В крайна сметка използваше псевдоним, но докато те просто забравяха истинското си име в един момент, тя просто не го знаеше, за да го използва. В крайна сметка бе сирак или поне липсваха родители, които да я потърсят и да ѝ подадат ръка, за да се измъкне от тази дупка, в която бе попаднала. Не че оплакваше. Единствено човек, който знаеше какво е да си от другата страна, можеше да страда от загубата. Всички свои спомени блондинката свързваше с този начин на живот и за нея той бе нещо естествено, напълно нормално.
- Аз не съм като тях. Единствено ги следвам. – намеси се в разговора с известно закъснение. Ръцете ѝ поеха кърпата и тя отново я уви около тялото си. Вече бе убедена, че двамата нямаха какво чак толкова да си кажат. Поне не и нещо, което евентуално да се превърне в обща тема. Всеки от тях имаше нещо, от което искаше да избяга, и не искаше да го сподели с другия, а когато темата биваше засегната, всеки от тях се отдръпваше. Приличаха си повече отколкото биха очаквали и това я убеждаваше, че може би бе грешка да избере точно него.
- По-добре е да ме изтриеш от живота си. – продължи, игнорирайки неговите думи. Пресегна се към кутията с цигари и извади една. Преди отказа, но вече не изглеждаха като чак толкова лоша идея. Говореше така все едно между тях имаше нещо. Говореше толкова сериозно в тази посока, че ставаше забавно дори. – Вероятно полицията скоро ще е по петите ми и не искам и ти да пострадаш.
Трябваше ли да се интересува дали ще стигнат до него или не? Защо го предупреждаваше въобще? Ева дръпна още веднъж и задържа за момент дима преди да го издиша и да продължи:
- Мисля, че съм виновна за убийството на няколко души.
Това определено не бе посоката, в която очакваше да продължи разговорът им. Всъщност очакваше в един момент думите да изчезнат, но след като се отдръпна от нея, тя не мислеше да се моли, нито пък се чувстваше толкова слаба, за да има нужда от този тип утеха. Отново стигаше до онази опция с може би, отпращаща действията в бъдещето.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by Christopher. on Нед Мар 16, 2014 11:15 am

Пролича си,че дори и блондинката,също като него не обича да бъде сравнявана с някого.Това би те накарало да се почувстваш еднакъв и по-лесно да се слееш с обществото,макар и почти никога на не бе искал това.Както казваха хората,живота продължава.Дали ще си имитация на някого или ще си просто човек,който иска да бъде някой - себе си,но в отчаяните си опити се погубва.В тази ситуация Кристофър бе от първите.Мъчейки се да прилича на някого,за да заличи болката,която някога му е била предадена.
Погледа му бе забит в пода,докато Тя най накрая не проговори.Все още не се опита да разбере името й,може би защото не му трябваше.Та коя бе Тя,че да настоява да разбере повече за нея.Може би трябваше,но не искаше.Надали нещата щяха да отидат в друга посока,ако я наричаше по име.Знаеше,тоест бе чувал слуховете,че бе загубила паметта си и се отдаваше само на това,което можеше.Всички я препоръчваха,защото бе доста добра в това,което вършеше,но никой не искаше да остане с нея до края.Никой не искаше да я обича ли?Както никой не искаше да обича него?Но защо трябваше да се скърби за нещо,което реално дори не бе желано.Той не го желаеше,харесваше му така.Харесваше му понякога да се крие в нечия сянка и за спре времето там,докато намери това.Да,както правеше Наталия.Както го бе научила тя.Но проблема е,че той ставаше по-различен от нея,по-мрачен,по-скучен понякога.Това го вбесяваше,искаше стария си живота,но нямаше връщане назад.Никога,за никого няма.Само и единствено,едно бъдеще,което чертаеш във всяка една секунда.
- Имаш късмет,че са само четирима. - отбеляза иронично.Той бе обвинен,бе направил и извършил толкова много неща,за които вече трябваше не да е в затвора,а в някоя улична канавка.Смеха му леко отекна в стаята и той отново се обърна към прозореца. - Няма как да те изтрия от живота си,като за начало ти никога не си била част от него. - студенината напираше в гласа му.Дори той самия я усети и следващия път когато заговори реши да я погаси. - Не си длъжна да ми спасяваш задника,защото в случая аз не съм виновника,а ти. - допълни.
Знаеше,че можеха да го приберат на топло за това,че бе един от най-известните дилър в града,но на кого му пукаше.Пак щеше да намери начин да излезе от онази дупка с решетки,пак щеше да продължи работата си както сега,а всичко щеше да чака него,защото повечето се страхуваха именно от това.А трябваше ли и той да се страхува?Че ще разобличат миналото му?Не ..
- Полицията е най-малкия ти проблем сега.По-добре се пази от тези,които знаят,че си била там,защото определено има и такива,които са те видели. - изказа се и пое чашата,която бе оставила преди това на масата с алкохола.Отпи солидна глътка от нея.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by eve; on Нед Мар 16, 2014 12:44 pm

Беше прав. Никога не бе присъствала в живота му по какъвто и да било начин, нито пък му бе принадлежала по някакъв начин. Отношенията им бяха стриктно професионални, колкото и грешно да звучеше това, а как искаше нещата да стоят по друг начин… Не, Ева не желаеше да изпита онова противно чувство любов, въпреки че понякога опитваше да си представи какво бе чувството да си влюбен. Всички тези представи бяха продиктувани от телевизионните реклами и меланхоличните романи, в които понякога се заглеждаше или зачиташе. От тях лъхаше на фалш и изкуственост, които я караха да се замисли дали имаше полза от това чувство. Понякога си спомняше и за своята стара колежка, която всяка вечер се прибираше с приятеля си. Не изглеждаха щастливи. Той я използваше, а тя нямаше нищо против и сляпо вярваше на думите му. Не правеше нищо по въпроса с изневерите му. В крайна сметка Ева се убеди, че каквато и да бе любовта, тя бе измамна и водеше единствено до болка.
Не искаше да бъде влюбената глупачка, която Кристофър можеше да върти на малкия си пръст. Достатъчно слаба и неориентирана бе всеки път, щом достигаше до помощ от негова страна, независимо дали ставаше въпрос за дрога или за безсмислени разговори. Искаше единствено да изпита нещо ново, нещо различно. Самотата вече я отегчаваше. Искаше да разбере какво бе чувството да отива някъде след работа, където не я очакваше празна и тъмна стая, а някой друг, който може би щеше да опита да я разсее от мислите ѝ поне за малко. Имаше желание да бъде някоя, не себе си, просто някоя, а имаше нужда от някой друг, който да ѝ придаде някаква форма, за да осъществи това си желание.
- Не съм казала, че са четирима. – каза като този път тя му предложи цигарата. Новините явно се разпространяваха бързо, щом той вече знаеше. Не очакваше нещо по-различно от малко и провинциално градче като това. Отново беше прав. Можеше да се измъкне от полицията, но не бе сигурно дали би могла да се измъкне от свидетелите. Биха ѝ направили услуга в случай, че имаха намерението да си отмъстят за загубата. Това, което в момента водеше, не можеше да се нарече стойностен живот, а и донякъде бе изморена от него.
- Нека ме потърсят. Така или иначе нещата ще завършат трагично за една от страните. – продължи след кратка пауза. Не я интересуваше как ще прозвучи. Изведнъж спря да се интересува от всичко.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by Christopher. on Нед Мар 16, 2014 1:13 pm

Усети,че тя не бе споменала за това колко човека са били убити.Както си бе и помислила,новините се разпространяват бързо.Няма значение кой си.Дали си заможен или не.Понякога и заможните в този град не се отърват и винаги има "добродетели",които да им направят услуга.Повечето приятели на Кристофър,ако можеха да се нарекат така бяха такива.Толкова тънко изпипваха нещата,да те предразположат по начин,по който да не се усетиш,че са били те когато ръцете ти са оковани в белезници.
Ако чакаше Тя,отново да потърси помощ от някого или просто да се оправи сама,мислеше,че ще я доведе до край,на който той не искаше да бъде свидетел.Не го правеше от добро сърце или защото я харесваше,а едва ли и обичаше.Не си мислете нищо такова .. не си мислете.Правеше го,защото може би по ръцете му имаше толкова много кръв,а тази на едно момиче което дава тялото си за една нощ,нямаше да му спечели нищо.В Мелроуз печелиш от всичко,дори и от нечия смърт.Това може би бе и една от причините поради която населението постепенно си отиваше или изчезваше някъде по тъмните улици и на тяхно място идваха нови хора с неопетнени души.Дори и кратък престой ти е нужен да разбереш това място,а останеш ли за години или отраснеш ли тук,ти ставаш един от тях.
- Мислиш по толкова глупав начин! - отбеляза Кристофър ядосано.Рядко проявяваше тази емоция особено за момиче,което не познава толкова добре,даже никак. - Обличай се! - каза заповеднически той и и подаде чантата с дрехи,която бе до леглото.Изправи се и се присегна да вземе тениската си от леглото.Докато извършваше това действие,очите му се заковаха за нейните и не се отделиха известно време.Всякаш замръзна,тя го хипнотизира.След броени секунди се отърси и навлече плата по тялото си.
- Хайде .. - каза отново студено и се обърна с гръб към нея.Нека поне уважи и останалото достойнство,което тя би трябвало да има.Щеше да я заведе някъде поне докато отшумят нещата,но едва ли някой би се сетил да ги потърсят тук в този мотел.Но всяка вероятност бе голяма.Щеше да намери начин за пореден път да спаси нечии живот.Нечий може би прекалено отегчен живот,също като неговия.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by eve; on Нед Мар 16, 2014 2:25 pm

- Не ме ли чу? Не искам да те замесвам! – настоя, въпреки че го послуша и извади дрехите от чантата. Не го молеше за помощ, не желаеше да ѝ помага. Имаме момент, в който искаше единствено да сподели съмненията си, да чуе как звучат на глас. С нейния глас. Звучаха някак истински, все едно наистина бе причината за смъртта на тези хора, въпреки че не можеше да бъде сигурна. Спомените продължаваха да ѝ се губят. Обмисляше възможността да е неволен инцидент при самозащита, но как би го обяснила?
Кърпата повторно се свлече от тялото ѝ и Ева бавно започна да подрежда дрехите върху леглото и да ги облича. Не страдаше от онзи синдром, каращ я да приема тялото си за някакъв храм. То бе видяно от толкова много очи, че понякога се чувстваше странно, когато носеше дрехи по себе си. Не разбираше защо той реши да я даде малко лично пространство, докато се обличаше, когато нямаше какво да скрие от него. Или пък спомените му се губеха и в момента изглеждаше нормално за него да се обърне с гръб? Блондинката не попита. Отговорът не ѝ влизаше в работите.
- Не ти ли дойде на ум, че може би искам да ме открият? – зададе нов въпрос, след като първият бе реторичен, а той не реагира на думите след него. Не можеше да оправдае постъпката си с това желание, но можеше да оправдае думите си с него. Тя не би се съпротивлявала. Имаше намерението да се остави в чуждите ръце, както и други пъти се бе отдавала по толкова непринуден начин, но този път щеше да позволи на някой да я лиши от живота ѝ, а не от ново парченце от гордостта ѝ. – Не ти ли хрумна, че може би искам да умра? Само че съм твърде слаба, за да отнема сама живота си, затова предпочитам някой друг да го направи вместо мен.
Приближи се бавно към него и застана от едната му страна, вглеждайки се в отражението си върху прозореца. Вероятно единствено тя виждаше едно момиче с твърде много въпроси, което бе уморено от предразсъдъците на хората и изкуствеността, която я заобикаляше. Не искаше да вижда себе си, защото имаше чувството, че истинската тя бе твърде слаба и съкрушена. Поне такава се чувстваше на моменти.
- Можех да помоля и теб. – продължи мисълта си и погледна към него. – Ти би ли ме убил, ако те помоля?
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by Christopher. on Нед Мар 16, 2014 2:50 pm

Стоеше с гръб и слушаше безсмислиците,които излизаха от устата на момичето.Бе запушил ушите и всичко което казваше,просто оставаше измежду тези стени,на този мотел и никой нямаше да им обърне внимание както и самия Кристофър.Просто думи,нищо друго.Това изречение му бе толкова познато,че никога не са искали той да бъде в градския отбор на "ченгета и бомбета",но след всичко винаги ставаше така,че почукваха на неговата врата и му благодаряха.Не се хвалеше с трезвото си съзнание от време на време,но понякога помагаше.Особено в такива ситуации,които вече се бяха превърнали в ежедневие.
Пръстите му нервно се огъваха и изпукваха.Най-накрая усети присъствието й от едната си страна.Предполагаше,че вече бе готова да тръгват,да се махнат от тук,а по път щеше да мисли къде да отидат.Обърна глава към нея и изражението му стана по-сериозно след като чу въпроса й.Изблика  на емоция която предизвика Тя в него беше като торнадо връхлетяло Хаити.Понякога момичетата,които имаха силното желание за самоубийство или друго подобни на това,караха Кристофър да излиза извън контрол.Не в кой да е смисъл,а в онзи .. С бързи крачки подпря момичето на стената и двете му ръце се озоваха от двете й страни,притисна тялото си към нейното.Докосна челото си до нейното.
- Повечето ми плащат,за да убивам .. не го правя безплатно. - отговори Кристофър на въпроса й с лека студенина,но в същото време и с голямо желание да я има.Каква бе Тя?Или по-точно какво бе Тя?Повечето не го караха да изпитва това чувства на сексуално желание.Трябваше да се контролира,можеше,нали?
Понякога момичетата като нея,невинни,но толкова изкушаващи караха човек да прави неща,които не би,но разлика бе,че Кристофър не е от другите и за него нямаше проблем да махне всички дрехи,които бе облекла преди време,да я сложи на леглото и да я има.За себе си,само за него в момента.Нямаше да я сподели с никой друг.Предполагаше,че края щеше да бъде същия,но на кого му пука?Тя бе тук в момента,на негово разположение.Или поне така той си мислеше.
- Няма да те убия. - отбеляза като очите му срещнаха нейните.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by eve; on Нед Мар 16, 2014 3:25 pm

Изпита страх. За втори път днес изпитваше това лепкаво чувство на безпомощност, което бе забравила за известно време. Замисли се дали бе готова за тази стъпка – да умре. Обмисляше го известно време, но както сама бе казала, никога не намираше сили да направи нещо по въпроса. Сигурно и този път щеше да си остане единствено с мисълта, ако за момент не бе почувствала онзи прилив на адреналин, който я накара да изрече онези думи.
- Мога да ти платя. – отговори на думите му уверено, въпреки че гласът ѝ трепна в несигурност. Не се замисляше над начина, по който щеше да получи своето, а се замисли дали бе убедена, че иска това, за което го молеше да ѝ даде. – Както едно време, само че след това няма да има следващ път. Звучи като добра сделка, не мислиш ли?
Звучеше като дяволски добра сделка. По-добра от всяка друга, която бяха уреждали помежду си и действително нямаше да има следващ път. Не защото Ева не бе в състояние да привикне отново към този начин на живот, а защото нямаше да има начин, по който да се върне.
- Защо не? – попита, осъзнавайки какво бе казал. Не очакваше точно тези думи. Очакваше от него да бъде изморен на играе ролята на нейния резервен план, когато нещата се объркаха и тя не бе сигурна къде иска да бъде, нито коя. Знаеше, че той няма да ѝ зададе излишни въпроси и няма да пожелае на всяка цена да разбере какво е станало. Той идваше, знаейки, че тя ще пожелае да забрави случващото се, затова винаги бе подготвен за това. Предполагаше, че е отегчително. На негово място тя би се съгласила, а може би нямаше. Не бе в състояние да мисли трезво, за да бъде сигурна какво би направил някой друг, защото мислеше единствено какво желае тя и това желание замъгляваше преценката ѝ.
Устните ѝ потърсиха неговите след секунда. Връщаше се обратно в началото, когато потърси утеха в една подобна невинна целувка. Съзнаването на този факт я принуди да се отдръпне, дори да опита да го отблъсне от себе си.
- Не понасям тази слабост, на която съм способна. – промълви, срещайки погледа му.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by Christopher. on Нед Мар 16, 2014 4:10 pm

Тя искаше да умре?Винаги ли бе искала това или защото среща заплаха срещу,която не може да се изправи,избира най-лесния начин,а именно смъртта?Колко досетливо,колко лесно.Нали повечето така правеха,но тя не искаше да бъде сравнявана с тях?Каква бе причината за това?Та тя бе като тях.Нямаше разлика или може би имаше,но не искаше да я покаже.Не искаше останалите да разберат коя е тя.
Тя му каза,че ще му заплати за това,което ще стори - да я убие.Тя винаги така плащаше и на повечето им харесваше този начин на заплащане,но не се ли умори.Не се ли умори с тези сделки,да даваш тялото си на някого само,за да не си му длъжник.Би я нарекъл глупава,но явно тя имаше своята история,която нямаше да сподели на никого.Нямаше да позволи на никого да разгадае тайната й,както той нямаше да й позволи да разгадае неготово минало,защото несъзнателно използвайки тези думи той бавно и бавно показвай малка част от предишното си аз.Не искаше.
Русокосата направи опит да го отблъсне от себе си,но той почти не се помръдна.Все още ръцете му стояха от двете страни на стената.Срещайки се за пореден път погледите им.
- Заплащането ме устройва ... - започна той като се приближи към нея и притисна тялото й към стената,така че да не може да мърда на никъде. - .. но както винаги имам и условие,а то е като за последен път да бъдеш себе си,Ева. - за първи път изрече името й.За първи и може би последен.Поне така щеше да я остави да си мисли.Сериозния му тон подсказваше,че не се шегува,но реално той нямаше да я убие.Просто щеше да си тръгне след всичко и да й остави някакви пари,за да стигне до мястото където ще й намери подслон докато всичко отшуми.
- Както знаеш,аз винаги изпълнявам желания. - отбеляза като леко се засмя и ръцете му минаха под тениската на момичето,която бе облякла преди малко.
На повечето им харесваше да се самозаблуждават с думите му.Да вярват,че той ще направи това,което казва и в повечето път успяваше да ги подведе и те бяха съгласни.Знаеше,че и Тя щеше да се съгласи щом толкова много искаше да умре,а кой се отказва така лесно от нещо,което му се предлага на тепсия?

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by eve; on Нед Мар 16, 2014 4:34 pm

Името ѝ звучеше по съвсем различен начин, изречено от него. Вероятно се дължеше на факта, че някой друг го изрече, а не тя самата. Там, където работеше, всеки имаше свой неповторим начин, по който да я нарича. Това място можеше да нарече свое семейство, защото хората се отнасяха с нея като част от такова. Там не се налагаше да бъде себе си и бе благодарна за това. Беше свикнала да играе някаква роля, независимо дали беше на любовница за клиентите си или на дъщеря или сестра за служителите на заведението. Въпросът бе, че поне за малко беше някоя.
- Не би желал това да е последният ти спомен за мен. – поклати глава, за да затвърди отрицанието, което лъхаше от думите ѝ. Ева знаеше точно каква бе истинската тя. Поне онази част, която познаваше, защото не можеше да твърди нещо за годините от живота си, които не помнеше. Знаеше, че е момиче без спомени. Уплашено, самотно и неуверено момиче, което нямаше сили да се справи с проблемите си, затова бягаше от тях. Всеки избор, който бе направила в живота си, говореше за това. Ако бе достатъчно силна и уверена в себе си, не би приела да продаде душата си на дявола, а тялото си на всеки, който го пожелае. Сама казваше, че тя не е от онези жени, които обикалят нощните улици, но всъщност бе точно такава. Използваше тялото си, за да получи онова, което обикновено се купуваше с пари. Изключенията бяха твърде малко.
Беше изморена не от живота си, а от това бягство от себе си, от самата себе си. Съмняваше се, че ако го каже, той би я разбрал, затова просто прие условията. Едва ли бе толкова трудно да бъде себе си. Отново щеше да му се отдаде, но този път нямаше да я има онази искра, онази активност от нейна страна, защото това не бе тя. Ева не се бореше, тя се предаваше. Това правеше обикновено.
Ситуацията ѝ навяваше някакъв спомен. Като че ли не винаги бе била такава, а някой по-силен от нея бе пречупил духа ѝ и бе изоставил след себе си тази черупка, която днес представляваше. Споменът избледня твърде бързо, за да бъде сигурна, че е такъв, а не просто илюзия, която сама изграждаше, за да изкупи част от вината си, че може би сама се бе превърнала в това, което бе.
Пръстите ѝ отново се заиграха с плата, но този път не бе неговата тениска, а нейната. Сама я свали и захвърли на пода. Точно това бе тя. Едно наистина пропаднало момиче…

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by Christopher. on Нед Мар 16, 2014 4:53 pm

Предаде се,пречупи я,промени я или какво искате го наречете поне за момент.За малка част от секундата той почувства онова удоволствие,което рядко можеше да се изпита напълно.А именно това,че си постигнал нещо,което толкова си желал.Можеше да даде различни примери за това в главата си,безброй,но защо трябваше да губи времето си с това?
Чудеше се дали тя ще посмее да го погледне в очите,дали истинската Тя бе същата както и през всяка една нощ с всеки?Толкова запалена по работата си,че не те се интересуваше от това как изглеждаше,а тя бе наистина красива.Едва ли някой бе забелязал това.Дали отново щеше да му се обади след като разбере,че я е излъгал или ще приеме това като предателство или може би като възползване от тялото й.Ще го сравни отново с другите.Нямаше да я вини,защото го заслужаваше.Да се подиграва по този начин с нея,да й дава празни обещания.Толкова подло от негова страна.Но как би трябвало да постъпи,за да я предпази и може би .. може би тайно в себе си отново след време искаше да се изпише на дисплея му "Тя".Сложна история с картинки бе живота му.
Ръката му мина бавно по лицето на русокосата.Приближи се към нея и я целуна,като този път целувката беше продължителна.Можеше ли да бъде мил с нея като за последно,защото едва ли след това както той си мислеше Тя отново щеше да му се обади.Едва ли ... Времето не лекува предателство.Дали щеше да забрави?Повечето казваха,че нищо не помни след ден,седмица ... или просто тя не искаше да показва,че помни?
- Мисля последния ми спомен с теб да е един от онези незабравимите .. - отбеляза той и се усмихна на момичето. - Все пак .. както сама каза,ще е последен. - повтори почти същите думи и я целуна.
Колко можеше да издържи с лъжата?Може би щеше да прекара нощта с нея без съвестта да го гризе.Че тя,тази съвест някога му е пречила да върши онези неща с момичетата?Често да си признаеше,той искаше да разбере коя реално бе Тя.Да се открие пред него за час може би и да узнае на какво е способна без да бъде някоя.Знаеше,че понякога това е трудно да се пребориш със себе си вътрешно,но като за "последно",защо не?Нямаше да прави никакви действия преди тя самата да започне.Нямаше дори да я насила,ако не искаше..нещо,което преди не би направил за когото и да било.Връщаше ли се стария Кристофър?Не .. не трябваше.Ако го върнеше щеше да върне и спомена за Наталия.Жената демон.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by eve; on Нед Мар 16, 2014 5:35 pm

Защо спря? Защо просто я гледаше в момента? Разубеди ли се? Или това не бе онова, което очакваше от нея да бъде? По-скоро второто. Ева придаваше някаква форма на празнотата. В начина, по който сваляше своите дрехи, липсваше изкусителността. Когато посегна да свали неговите, липсваше някаква чувственост, макар и фалшива. Именно защото една емоция я плашеше, блондинката бе решила да умъртви всяка една от тях. По този начин вярваше, че няма да бъде наранена, но никога не бе помислила, че раната, която сама си нанесе, би зараснала по-трудно от онази, която би ѝ нанесъл някой друг.
- Казах ти… Не би ме харесал, ако бъда себе си, защото да бъда себе си е все едно да ме помолиш да бъда никоя, нищо. – наруши мълчанието за кратко преди да го целуне. Ева винаги бе подражавала на другите момичета, защото се възхищаваше на характерите им. Те винаги знаеха какво желаят и никога не се замисляха два пъти преди да действат. Животът им сигурно бе по-скапан и от нейния, защото помнеха откъде са тръгнали и знаеха къде са стигнали, но не позволяваха на това да премахне усмивката от лицето им. Искаше да бъде като всички онези момичета, с които бе свикнал да бъде, защото те бяха нейния идеал. Само че не беше.
Когато го целуваше, не чувстваше нищо. Докато ръцете му се разхождаха по тялото ѝ, тя не реагираше. Желаеше го, не можеше да го отрече, но не правеше нищо по въпроса, за да го покаже. Придържаше се към условието и неусетно се превръщаше в безчувствена кукла в ръцете му. Единственото, което изпитваше, бе страх. Страхуваше се само за момент да допусне истинските си емоции в играта, защото след това трудно би успяла да ги укроти и погребе отново.
Споменът определено би бил запомнящ се. Особено след като на мястото на онова момиче, което преди малко бе готова да се отдаде на желанията му, сега стоеше един дух в обвивката на човек.
- Сега разбираш ли защо предпочитам смъртта? Аз вече съм мъртва отвътре и никога няма да бъда като онези момичета, колкото и да опитвам да бъда. – каза между целувките и се сви в ръцете му.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by Christopher. on Пон Мар 17, 2014 9:12 pm

Тя наистина бе безчувствена.Нямаше я онази страст,която му се отплащаше преди време.Сега може би бе момента,в който Кристофър искаше да действа сам,да и покаже как се прави.Да се почувства наистина желано дори когато е себе си.Да махне тази студенина от себе си.Всеки човек,вътре в себе си имаше нещо,което му принадлежеше дори да се представяше за друг.
Тя вече бе съблякла дрехите си и бе започнала с неговите.Той стоеше,всякаш искаше да види какво би направила още преди дой да се включи и да направи компания на ръцете й.Само не му харесваше това,че русокосата отговаря вместо него.Тя искаше да мисли вместо него и да определи неговите гледни точки към нещата.Не бе ли малко нагло от нейна страна?Имаше ли значение сега,когато Тя вече бе изградила своето мнение за себе си .. дори и след толкова време с него,не разбра,че той е от онези променливите.С една е един,а с друга-коренно различен.Не обичаше да го помнят по един начин.
Дойде и момента,целувките му започнаха да шарят по врата й.Устните му да търсят нейните,докато момента не се развали от позвъняването на телефона му.Бе един от онези,които му бяха длъжници,за много неща,не само за дрогата,която им даваше почти безплатно,но и за нещата,които вършеше за тях без да иска моментално заплащане.Докато Тя бе в банята,Кристофър се бе усетил,че може би се бе забъркала в нещо такова и реши да напише съобщение,с което да го накара да намери сигурно обежище за нея.Това бе причината и преди минути да я накара да се облече и да тръгват.Знаеше къде я води,поне така си мислеше.
Извади телефона от задния джоб на дънките си и го вдигна.От другата страна на слушалката се чу мъжки глас,който му продиктува адреса и му каза колко ще му струва,ако Тя останеше там.Знаеше това място,бе доста добър избор от негова страна,как не се бе сетил до сега за това място?
Отдръпна се от нея и пухна отново телефона в задния си джоб.Отново не можа да завърши онова което бе започнал.Щеше да е по-добре,ако първо отидеше да провери дали онзи,който му дължеше услуга не го е излъгал и както винаги да предаде момичето на полицата за определен брой пари.Нямаше да рискува.
Дигна тениската си от земята и тогава я погледна.
- Отново не можах да ти покажа какво е да бъдеш себе си. - отбеляза докато взимаше ключовете си за черния кадилак,който бе паркиран отпред. - Този път аз съм ти длъжник. - усмихна й се и с периферието си само обираше фигурата й.Толкова бе изтънчена. - Имам работа,спешна работа.Обещавам ти ще се върна за теб,но не искам да ходиш никъде! - каза го строго като спря с действието,което вършеше,за да може момичето да разбере,че този път не се шегува.Говореше сериозно и наистина искаше Тя да му вярва,колкото и банално да изглеждаше от страни.Имаше нуждата да знае,че Тя му вярва и няма да завари празна стая когато се върне да я отведе от този мотел.
- Обещай ми да седиш тук. - каза като се приближи до нея и сграбчи лицето й ръцете си.Очите му излъчваха молба и заповед.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by eve; on Пон Мар 17, 2014 9:56 pm

Те не бяха създадени един за друг. Поне не и по този начин, по който опитваха да бъдат. Когато му се издължаваше, винаги имаше някаква роля. Никога не му го бе казвала, но знаеше, че и той не бе себе си с нея. Съмняваше се да е с някоя друга. Всички те преди всичко представляваха вещи в ръцете му; лица, чиито имена нямаше да запомни. Не се заблуждаваше, че има нещо специално у нея, въпреки че винаги откликваше на нейните обаждания и молби. Направи го и сега. Независимо, че бе изчезнала за няколко месеца.
Отдръпването му я накара да се усмихне на себе си. Не бе сигурна дали бе усмивка, породена от щастие, че повече нямаше да се налага да бъде себе си. Можеше действително да бъде себе си, но се страхуваше, а не харесваше другата вариация на това „себе си“, което той толкова настояваше да види. Повече знаеха каква е без да се налага да им показва, затова просто ѝ даваха указания каква да бъде и тези разнообразни форми започваха да изглеждат както истинската тя повече отколкото трябваше.
- Няма да ме убиеш, нали? – попита, когато Кристофър приключи телефонния разговор. – Никога не си имал намерение да го направиш.
Не очакваше отговор, защото вече знаеше какъв е той. Не разбираше мотивите му. Мислеше, че ще се съгласи. Мислеше, че наистина ще я убие след като се възползва от нея един последен път. Мислеше, че това иска, защото мислеше, че му е омръзнало да бъде нейното спасение всеки път. Явно грешеше.
Ева събра дрехите от пода и отново ги облече. Очевидно бе, че трябваше да бъде готова да го последва, когато се върнеше за нея. Надяваше се, че наистина го има предвид, когато го казва, а не бе поредната лъжа, с която смяташе да се позабавлява за нейна сметка, въпреки че никога преди не си спомняше да го бе правил. Само сега, само когато обеща да я убие, а всъщност нямаше това намерение.
- Обещавам. – каза без да се замисля. Имаше ли друг избор? Не искаше да остава сама, но отново.. Имаше ли друг избор? Тя също обгърна лицето му с длани и го целуна отново преди да каже нещо. – Обещай ми, че наистина ще се върнеш.
Позволи му си помисли, докато приближаваха вратата. Знаеше какво да направи след като го изпрати – щеше да я заключи и да очаква завръщането му. Имаше само още нещо…
- Ти ще останеш ли с мен там, където смяташ да ме заведеш? - попита като се облегна на вратата, за да не може той просто да я отвори и да подмине въпроса ѝ.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by Christopher. on Сря Мар 19, 2014 8:46 pm

Дали постъпваше правилно като и се доверяваше,че ще е тук когато се върне.Предполага се,че това трябва да се каже,за да те успокои или за да не разкара по-бързо,за да може да избяга.Може би го беше помислила за луд,който иска да я завърже за себе си и да има бърза доставка на плътски удоволствия когато си поиска.Честно казано,ако той бе на нейно място първото нещо,което щеше да изникне в главата му е точно това,и ако наистина бе така,той нямаше право дори да я погледне с онзи студен поглед,който използваше в ежедневието си.
Не отговори на въпроса й.Тя бе умна,личеше си че щеше да се досети,че колкото и коравосърдечен да беше Кристофър нямаше да посегне на живота й.Не бе паднал толкова ниско!Продължи да се оправя докато тя му говореше и се обличаше.Дежаву?Отново събиране на дрехи без довършена работа.Проклятие,а казват че съдбата не била кучка?! .. Когато докосна устните му,този път тя . инстинктивно той би трябвало да се отдръпне,но изненадващо дори и за него самия той остава като замръзнал.Хареса му,а не трябваше.Тя беше от онези момичета,общите,а той,Кристофър не обичаше да дели с останалите.Особено нещо,което е негово.А тя реално не бе негова,поне не и сега,не и в тази ситуация,не и в това време,може би не и в този живот.Тя харесваше този вид на живеене,нямаше да я лишава от щастието,което имаше.
- Обещавам. - каза рязко на въпроса й,малко преди тя да зададе следващия си. - За това ще говорим по-късно,когато се върна. - отбеляза и затвори вратата след себе си.
Остави русокосата сама в стаята с надежди,че тя няма да направи поредната глупост.Знаеше,че обича да се забърква в различни проблеми,от които трудно излизаше,даже понякога му бе минавало през ума,че това може би е нейната втора професия "момичето беля".Предполагаше,че тя не я търсеше под дърво и камък,а белята,глупостта ... те сами я намираха.
Качи се в кадилака и потегли към мястото,на което му беше даден адреса.С пристигането си разбра,че не бе това,което си представяше.Очакваше нещо повече .. повече за нея.Но имаше и още нещо,Кристофър всякаш имаше обоняние за неприятности и се обърна с лице към човешката фигура седяща зад него.Докато лицето му бе меко казано усмихнато стана изведнъж студено.Не отново той.
Тракна бързо вратата на колата и тръгна нагоре по стълбите,за да намери русокосата.Надяваше се все още никой да не бе стигнал до мотела преди него.Отвори със замах вратата и мина през стаята с поглед.Къде бе тя?
- Ева? - каза високо и тръгна да я търси.Тогава се спря и я видя.Тя наистина стоеше и го чакаше.Не бе мръднала никъде,нито никой нямаше покрай нея.Не го бяха изпреварили.Или не можеше да бъде сигурен.
Попи с ръкава на суичера си кървавата драскотина над окото му и се приближи към нея с бързи крачки. - Хайде,побързай. - отбеляза Кристофър и я хвана за ръката.Довлачи я до леглото,за да може да си събере багажа,а той застана на врата и започна да се оглежда из коридора. - Побързай .. - почти й извика.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by eve; on Сря Мар 19, 2014 9:21 pm

Името ѝ, изречено от него, трябваше да звучи по различен начин. Не знаеше дали очакваше от него да го използва по-често просто защото тя бе свикнала да го чува, или очакваше да бъде по-специална по някакъв начин. В момента тези очаквания изглеждаха наивни. Ева за първи път не хареса начинът, по който това име прозвуча. Предпочиташе да бъде Тя, въпреки че отново биваше поставена под общ знаменател с останалите, които позволяваха да бъдат използвани. Блондинката бе истинската Тя, защото не можеше да бъде сигурна, че името ѝ действително бе Ева.
За времето, в което остана сама, няколко пъти приближи до прозореца и се отдръпна като накрая се сви в ъгъла. Погледът ѝ се стрелна по посока на вратата, когато тя се отвори. Отново чу името си, но отказа да се реагира.
Нямаше какво чак толкова да събере освен дрехите, с които дойде. В плановете ѝ на първо време не влизаше задържане в мотелската стая. Приемаше я по-скоро като място, на което да събере мислите си преди да се върне обратно към познатия си начин на живот. Може би за известно време щеше да се покрие, но след това отново щеше да бъде момичето с много образи, което намираше за всекиго по нещо и се усмихваше дори в най-кошмарните дни от живота си, а те като че ли бяха повече от другите.
- Какво става? – попита, докато прибираше дрехите, които предварително бе подредила върху леглото, докато го чакаше да се върне. За секунда се изгуби зад вратата на банята и след това застана до него и също надникна в коридора. Той изглеждаше съвсем празен и тя не разбираше гневът и паниката, които се редуваха по лицето му. Едва забележимо се долавяха, но тя имаше онзи професионален дефект, който я караше да се вгледа по-сериозно и да разгадае всяка емоция, колкото и умело прикрита да бе тя.
Ръката ѝ се сви отново в неговата. Ева не зададе повече въпроси, защото изглеждаше безсмислено да попита къде ще я отведе. Кристофър не изглеждаше да има точен отговор в момента, въпреки че сигурно вече имаше нещо като идея. Напълно убедена бе, че нещата нямаше да се развият както той бе очаквал. Тя нямаше никакви очаквания. Може би трябваше да има, за да не му се обажда, за да не го забърква в своята каша, която този път изглеждаше по-голяма от всеки друг.
- Съжалявам, че те забърках. – промърмори, докато вървяха по коридора. Имаше ли друг избор освен да му повярва и да му позволи да я отведе там, където смяташе, че е по-безопасно?

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая №4

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите